— Знам, скъпа. Все пак ме разтревожи.
— Боя се, че съм ти създала огромни неприятности, въпреки че за децата всичко явно е едно голямо приключение, сега когато лошото мина, ако не беше направил онези снегоходки…
— Щяхме да измислим нещо друго.
Въпреки че той учтиво използува ние, Емпрес знаеше, че, ако Трей не беше в чифлика им, никой от тях нямаше да е в състояние да го напусне в дълбокия сняг. И макар че лечението на треската беше преминало без произшествия, тя беше признателна на Трей, че е свалил бремето от плещите на Гай. На шестнадесет години, той бе твърде млад за такива грижи.
— Длъжник съм ти — каза тя със смирена сериозност.
— Струва ми се, че това ми харесва — усмихна се в отговор Трей. — Рядко си толкова хрисима.
— Сигурно е от треската — отвърна Емпрес. Усмивката й сякаш озари зелените й очи.
— Както и да е. — Гласът на Трей отново беше сериозен. — Радвам се, че си по-добре. Никога не съм се чувствал толкова… безпомощен. Не знаех какво да направя.
— Ти трябва да внимаваш. Тази треска уби мама и татко миналото лято, а и ти се възстанови неотдавна.
Трей сви рамене:
— Никога не се разболявам. — И беше истина. С изключение на стрелбата в дома на Лили и редките настинки през детството, здравето му беше забележително.
— Не бъди толкова самодоволен — упрекна го Емпрес. — И аз приказвах така, а погледни ме сега.
— Грижите ти за мен те преумориха, а след това и дългото пътуване към дома. Събра ти се прекалено много. Сега не трябва да мислиш за нищо. Само се храни, спи и си почивай. Остави децата на мен. — Той се усмихна. — Може и да не си забелязала, но се справяме доста… сносно.
— В края на краищата, в теб има и някаква скромна жилка. — В очите и гласа й имаше възхищение, нежната извивка на бузата й беше леко порозовяла.
— Обиден съм — пошегува се Трей, елегантен в меките си ботуши от ярешка кожа, тъмносините си вълнени панталони и памучна риза във винени и тъмносини тонове. — Не съм ли просто изграден от скромност?
— Не, доколкото си спомням. — Внезапно тя се запита как ли е изглеждал той като дете и юноша, преди да настъпи времето на незаинтересованата изтънченост.
— И ти самата не си непретенциозна, графиньо. — Трей вече знаеше за аристократичния род на Емпрес, беше чувал историята за дуела на баща й, за тяхното бягство и за последвалите ги тежки години в Канада и Монтана.
— Ако бях непретенциозна щеше да бъдеш отегчен до смърт.
— Вярно е — отвърна Трей и се усмихна отзивчиво, с ясната представа, че никога досега не е бил толкова щастлив, че Емпрес е заела неизмеримо важно място в неговия живот, с мисълта, която го беше измъчвала през пялото дълго пътуване, през което се боеше, че тя ще умре, че животът му ще бъде пуст и неутешим без нея. — Мислила ли си някога за… — Той спря, шокиран от мисълта, че беше на път да се изрази по начин, който благоразумно бе отбягвал в продължение на години. — Имам предвид… — Той отново се отклони, неподготвен за новите чувства и само дългогодишният му опит му помогна да им даде последен отпор. — Справяме се — погледът му беше топъл, натежал от любов — отлично.
— Съгласна съм — отговори Емпрес. Нейният поглед също беше изпълнен с нежност. Винаги независима в начина си на мислене тя беше възприела новата си сексуалност като прекрасно удоволствие, допълващо нейния живот.
— В такъв случай… — Трей се покашля и Емпрес за пръв път разбра, че този разговор не е само размяна на лекомислени закачки. Сърцето й прескочи. Възможно ли бе чувствата на Трей да са толкова силни, колкото са и нейните собствени? Възможно ли бе най-желаният ерген на запад от Уест Ривър да е престанал да си разиграва коня? — Мислех… — продължи той.
Би могла да го улесни, но ако грешеше, неудобството щеше да е ужасно. Затова тя замълча, въпреки че сърцето й биеше така, сякаш щеше да се пръсне.
— Наистина имаш нужда от помощ с децата — каза той. Изявлението му беше уклончиво, но Емпрес, която не знаеше това, благодари на звездите, че не се беше изтървала в порива си да сподели страстните чувства, които изпитваше към него.
— Оценявам помощта ти — вежливо отвърна тя. Унинието я заливаше на вълни. Трей Брадок-Блек беше женкар и тя се бе проявила като глупачка, като го забрави. Той обожаваше жените, но не по принцип, единствено глупавите новачки можеха да си го помислят.
Той долови хладината в тона й.
— Не исках да кажа това — каза той и с това още повече увеличи неопределения смут, заседнал помежду им.
— Наистина, Трей. Няма нужда да ми помагаш. Не очаквам от теб да се чувстваш по някакъв начин задължен към моите…