На фона на цялата тази изящност и белотата, тъмната енергичност и сила на Трей контрастираха изключително ярко. Той беше слаб, мускулите му излъчваха сила, а бронзовата му кожа намекваше за времето прекарвано на открито. Когато посегна да вземе отново ръцете й в своите, нейните юмручета се изгубиха напълно и той сви пръстите си, сякаш за да ги приюти в своите длани. Помисли си, че почти я беше загубил и страхът го прониза. Капанът на смъртта едва не се беше затворил над нея и устата му пресъхна при спомена за това. Заля го желанието да я защити и да я закриля, чувство напълно ново за него със своята мощ и сила на въздействие. Преди да срещне Емпрес никога не беше мислил за възможността да се грижи за друг човек и сега той за пръв път разбра покровителството над майка му, което баща му защитаваше с ярост.
Колко пъти бе чувал баща си да казва: „Няма да позволя майка ти да бъде нещастна“, когато някоя от неговите лудории излезеше на бял свят, „а е много вероятно твоето държание да стане причина за това“. Мъмренията На Хейзард биваха произнасяни въздържано, никога под формата на заповед, но посланието в тях беше ясно: Трей трябваше да се ограничи до същността на проблема.
— В такъв случай, следващата седмица ще сме женени. — В гласа му отново имаше нотка на нетърпение. — Така добре ли е? — допълни той, като си спомни за добрите обноски.
Емпрес се усмихна:
— Следващата седмица е чудесно.
— Добре — приключи въпроса той и докосна с лека целувка носа й. — Ще се погрижа Мейбъл да донесе плата за сватбената ти рокля. Ще трябва да започне да я шие незабавно, ако…
— Трей — прекъсна го Емпрес — не искам голяма сватба. Нямам нужда от специална рокля. — Искаше й се нещо простичко, интимно, а не грандиозни ефекти.
— Глупости! — Думата звучеше като гаранция от човек, свикнал да разполага само с най-доброто. — Ти си моята Емпрес и ще бъдеш облечена както подобава. Трябва да имаш шлейф, диаманти… Или предпочиташ сапфири? Нашата мина Блек Лоуд произвежда едни от най-висококачествените, имат оттенък на лавандула.
Като издърпа ръцете си, Емпрес повдигна брадичката си, а очите й срещнаха неговите.
— Трей, нямам нужда от това. — Гласът й беше притихнал. — Искам само теб.
Ръцете му с бързо движение уловиха раменете й и той сведе тъмнокосата си глава така че лицата им застанаха на едно ниво.
— Хей… хей — прошепна той — съжалявам… Наистина. Каквото поискаш. А аз съм твой. — Нежните му светли очи се задържаха върху нейните и дълбоко в тях тя откри опрощаваща нежност, внимание и непреодолима страст. — Завинаги!
За да познаваш истинското щастие, помисли си тя, е достатъчно то да те е спохождало дори един-единствен път… а той беше неин… Завинаги!
— Обичам те — прошепна тя. В очите й блестяха сълзи. Внезапно светът беше станал тесен за нейното щастие. В последните няколко минути се бяха изпълнили най-съкровените й желания и сега радостта й бликна и се разля във вселената.
Ръцете на Трей се плъзнаха по раменете й, върховете на пръстите му лекичко докоснаха гърлото й и той нежно обхвана лицето й в дланите си.
— Не плачи. Аз ще се грижа за теб — нежно каза той — и за децата. Ти си моят живот. — Устните му докоснаха нейните в лека ласка. Самообладанието му се поддържаше от нейната слабост вследствие на болестта. — По-късно — каза той мъчително с топлота, която беше малко дразнеща, и я погледна, като се изправи, — когато си по-силна, можеш да ми върнеш целувката.
— И ще го направя — отвърна Емпрес, по-щастлива отколкото мислеше, че е възможно. — Животът е пред нас.
Достави му огромно удоволствие да я види щастлива.
— Животът ни е в ръцете ни — каза той с непоколебимост, каквато тя никога досега не бе усещала. Без съмнение, това бе твърдостта, която той използуваше в законодателното тяло, когато искаше да наложи мнението си. — Ако искаш да придобиеш отново титлата на Гай, ще наемем най-добрите адвокати във Франция. Или ако искаш да останеш в Уинтър Маунтин, ще построим нов дом и по-хубав обор, ще засадим овощни градини, ще закараме оборудване за една истинска ферма. Ако пък предпочиташ — продължи той, а крайчетата на красивата му уста се повдигнаха в лека усмивка — да живееш под палмите на Таити, ще отидем там. Ще ти осигуря — каза той с тиха решителност — каквото пожелаеш.
Очите й се напълниха със сълзи. Да има до себе си Трей, който да сподели огромната отговорност за децата, да може да се облегне на него, да разчита на неговата сила, да има този красив мъж, когото обичаше повече от всичко на света… Да е неин! Неин собствен кът сред орхидеите на вечната пролет.