— Няма нужда да ми подаряваш каквото и да е — каза тя и сочната й горна устна потрепери от силата на чувствата й.
Все още беше толкова бледа, помисли си Трей, косата й бе невчесана, неясните сини кръгове под очите й, и… му беше толкова скъпа. В себе си тя носеше радост и възторг, които напълно го обезоръжаваха. Искаше да й даде всичко, искаше да я облича, да я храни и да реши косата й сутрин. Искаше да постави в краката й богатствата на света и вечното щастие. Искаше да й дари деца. Беше млад, за първи път в живота си влюбен и знаеше, че без нея животът му щеше да бъде безкрайно празен.
Той изтри сълзите от миглите й с лекичко докосване на върха на пръстите си.
— Аз искам да ти дам всичко. Искам да познаеш цялото възможно щастие. Но най-много от всичко — каза този разглезен от всеобщото внимание на хората любимец — искам да си моя.
— Аз съм твоя, твоя, твоя съм — щастливо отвърна Емпрес, а ароматът и усещането за земен рай я обгръщаха като ухаеща на приказен парфюм мечта. — Но ако те обичам — продължи тя игриво, и ти трябва да ме обичаш със същата сила.
Той се засмя, като си мислеше колко често и по колко различни начини би могъл да й покаже любовта си, щом отново се почувства добре.
— Изгарям от неизразимо желание — отговори той, с озарени от усмивката очи — да те обичам, докато моретата по света не се превърнат в пустини.
— Добре — заяви Емпрес, а усмивката й беше така привлекателна в своята изкусност, с онзи парадоксален намек за съблазняваща покана, на който Трей никога не беше успявал да устои, — защото въобще не съм от жените, за които можеш да смяташ, че са твои просто ей така, по принцип.
Усмивката му, помисли си тя, би могла да окъпе света в бляскав ореол.
— Никога няма да бъда такъв глупак — нежно отговори Трей. — Всъщност, след като те открих, обявена за продан в бара на Лили, след като едва не погубих Рали и себе си, докато те проследя до Уинтър Маунтин, ще съм последният мъж на света, който да мисли, че можеш да му принадлежиш просто ей така. Ти не си точно от типа домошарки, които докарват мъжа до самодоволство. — Закачливата светлина в очите му можеше да се сравни със сияйни слънчеви лъчи.
— Самодоволни жени има в изобилие — остроумно възрази Емпрес, като имитира едно чисто клюкарско и охулващо изсумтяване. — Дъщерята на граф Джордан не бе възпитана да отстъпва. Във Франция има хора, които биха могли да потвърдят, че почтителното отношение е било отгледано в семейство Джордан много преди кръстоносните походи. — Девизът на рода им „Стой настрана“ и техният герб с изображението си на меч и светкавица драматизираха една традиция, изтъкана от агресивни подбуди.
Трей леко простена, като си спомни за всичките жени, които го преследваха.
— Така е — мрачно се усмихна той. — Буквално в изобилие.
— Аз никога няма да стана самодоволна. — Въпреки че натърти на думите, дълбокото звучене на гласа й и пикантният поглед, който тя му хвърли изпод притворените си клепачи, внушаваха по-различни мисли.
Не, помисли си той, като си спомни безбройните случай, когато тя му напомняше на живи, полюшващи се пламъци.
— За мой късмет, любима — щастливо прошепна гой.
— И още нещо — живо заяви Емпрес с блеснали от радост очи.
— Трябва да ме обичаш завинаги и винаги, винаги!
— Ваш слуга, госпожо — отговори Трей с нисък дрезгав шепот и притегли Емпрес в прегръдките си.
Почукване на вратата прекъсна райското блаженство, в което се бяха потопили.
Прегръдката на Трей стана по-силна.
— Махай се — извика той.
— Баща ви желае да говори с вас, сър. — Беше Тимс. Трей леко повдигна вежди. Странно. Защо не беше изпратен някой от лакеите, Чарли или Джордж… Тимс не предаваше съобщения.
— Трябва да е кралска заповед — иронично промърмори Трей, като отпусна ръце и настани Емпрес обратно на възглавниците. — Ще се върна след минутка.
— Не си тръгвай… Искам да ти кажа колко много те обичам. — закачи го тя и като протегна ръка, прокара пръст по правия му съвършен нос.
— Ще имаш на разположение цяла вечност, скъпа, веднага щом се върна — усмихнат й отвърна той, след което се наведе и докосна устните й с нежна целувка. — Не си отивай — прошепна той.
Когато Трей отвори вратата видя Тимс, който чакаше, застанал мирно в хола. Той изпрати въздушна целувка на Емпрес и като затвори вратата зад себе си, повдигна въпросително вежди.
— Какво е това, Тимс. Да не си наказан? — пошегува се той.