— Баща ви не споделя с мен, сър. — Но Тимс разбираше, че при нормални обстоятелства, Хейзард щеше да изпрати някой от нисшия персонал да предаде съобщението. И нямаше никакво съмнение, че мисис Брадок-Блек плачеше.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
— И дума да не става! — избухна Трей разярен. — В никакъв случай!
Хейзард погледна иззад бюрото си Трей, който разгневен се бе изправил на крака и стоеше настръхнал от яд и обида. Пулсиращите вени на врата му изпъкваха.
— Ще кажеш на тази кучка, че може да си намери друга изкупителна жертва — гневно възкликна Трей. — Или по-добре ще й го кажа сам!
— Заплашват Сивия орел и Ловеца на бизони или някои други двама абсароки. Дънкан се постара да бъде напълно ясен, че не ги интересува кого ще обвинят — спокойно напомни Хейзард с натежало от отчаяние сърце. От два дни Хейзард се опитваше да намери някакъв изход — беше направил допълнително предложение на Дънкан Стюарт предишния ден, безбожно предложение, възлизащо на сума, която би изумила един обикновен изнудвач. Но явно те държаха на далеч по-висока цена. Като съпруга на Трей, с мрачно предчувствие размисли Хейзард, Валери би получила половината от неговото богатство.
— Трябва да има някакъв начин да се справим с това. Добри ми Боже, не те нея, а тя тях съблазни.
— Тя е бяла.
Трей започна да крачи из стаята, съзнаващ не по-зле от баща си зловещия смисъл, който се криеше в тези две думи.
— Дори няма да има процес, нали?
— За индианците, които обесиха при Муселшел нямаше.
— Няма ли да приеме пари?
— Вече опитах.
— Проклета курва! Детето, което носи, не е от мен. Някой друг й го е направил. — Думите му плющяха, изпълнени с презрение.
— Сигурен ли си? — Въпросът беше зададен тактично и отговорът не беше от голямо значение. Хейзард щеше да подкрепи сина си независимо от обстоятелствата, но никога не беше излишно да бъдеш напълно осведомен за фактите.
Трей спря да крачи напред-назад, обърна се към баща си и направи мрачна физиономия.
— Виж, знам, че общоприетото обществено мнение е единодушно в тълкуването на отношенията ми с жените, но противно на всеобщата убеденост аз не съм разточително безразсъден и нехаещ за последиците. Способността ми да нося на алкохол е отлична и последния път забелязах, че любовта, в чисто плътския смисъл на думата не уврежда разума. Така че съм съвсем наясно какво правя, къде се намирам и… Не съм бил с Валери от четири месеца. А дори онази нощ заспах, така че става и повече от четири месеца. Да й имам нахалството! То поне не може да й се отрече.
— Мисля, че по този въпрос всички сме съгласни.
Трей се свлече обратно в креслото срещу баща си, отпусна се отпаднало и като вдигна очи каза:
— Помолих Емпрес да се омъжи за мен.
Дъхът на Хейзард заседна насред гърлото му и му придаде вид на човек, който се задушава. Трябваше му известно време за да отговори.
— Утре сутринта ще се срещна със съдиите Хенри и Пеперел. Може би ще успея да ги убедя.
— Няма да можеш — тихо отвърна Трей. Отношенията им със съдиите бяха обтегнати след като Апелационният съд реши в тяхна полза делото за обществения сервитут за преминаване на железопътната линия. Хенри и Пеперел имаха лични интереси по това дело и бяха загубили много пари.
— Във всеки случай ще опитам — твърдо отговори Хейзард.
— А като откажат? При това с огромно удоволствие, бих добавил.
— Ще увеличим офертата, която направихме на Дънкан.
— И ако и той откаже?
Хейзард погледна сина си:
— Ще опитаме нещо друго.
— Шибана кучка! — изръмжа Трей. Знаеше, че възможностите за избор са ограничени и че Валери и баща й добре разбират това. Едва ли имаше някой, който да познава по-добре от семейство Стюарт мръсната страна на политическите задкулисни интриги и обществената зла воля.
Хейзард отмести настрани мастилницата в стил „Джордж III“, а след това неспокойно я плъзна на старото й място, като обмисляше как да зададе на Трей следващия въпрос. На два пъти той въздъхна, вдигна обелиска, който й служеше за поставка, и като започна да го усуква, попита сякаш се гнусеше от самия въпрос:
— Ще се ожениш ли за Валери, ако се наложи?
— Знаеш отговора — с равен глас изрече Трей. — Разбира се. Беше израснал със Сивия орел и Ловеца на бизони. Като малки момчета заедно се бяха учили да яздят и да ловуват, бяха обладани от тайнството на проникновението по едно и също време. Заедно се бяха изкачили в планината, заедно бяха видели легендарните същества — закрилници на тяхното племе в нощното небе. Свързваше ги братство, скрепено в сърцата им. Неговото първо задължение към племето му. Нямаше нужда да му напомнят за чувството му за вярност. Колко време ще трябва да остана женен за нея? — Той зададе следващия въпрос със студен практицизъм.