Котен остави тишината да се проточи. Накрая отпусна рамене, сякаш го налегна огромна умора.
— Съюзниците ти ще изпратят ли войски? Папата? Императорът?
Сега дойде ред на крал Бела да замръзне. Папа Григорий и император Фридрих бяха вкопчени в тяхната собствена борба. Отправяше молби и към двамата за хора и оръжия вече повече от година, откакто започнаха да пристигат бегълците от Русия. Крал Фридрих бе изпратил тевтонските рицари — 1190 мъже. Броят им отговаряше на годината на създаването на ордена им и никога не се превишаваше. Бяха легендарни бойци, но Бела бе сигурен, че диваците от Златната орда ще ги пометат, както бурята помита есенните листа. Въпреки всичко показваше само самоувереност пред мъжете, от чиято подкрепа се нуждаеше.
— Обещана ми е войска от крал Болеслав от Краков, от херцог Хайнрих Силезийски и от крал Венцеслас Бохемски. Ще има свежи попълнения през зимата. Междувременно, разполагаме със собствените ми хора в Унгария, Котен — шейсет хиляди войници, всички добре обучени и горящи от желание да защитят страната си. Освен това имаме и рицари, Котен. Те ще удържат. С твоите конници мога да изведа на бойното поле сто хиляди души. — Усмихна се при мисълта за такава колосална войска. — Ще поемем най-лошото, което могат да стоварят отгоре ни, след което в началото на пролетта ще отвърнем на удара и завинаги ще сложим край на тази заплаха за мира.
Котен въздъхна.
— Добре. Ще доведа своите четиридесет хиляди на този танц, кралю. Ще устоим. — Сви рамене. — Пък и през зимата не можем да избягаме никъде, където да не ни догонят.
Конрад фон Тюринген се изкашля в бронираната си ръкавица. Кралят погледна през залата към него и кимна благосклонно. Главата на Тевтонския орден зачеса брадата си, мъчеше се да се добере до някаква въшка или друга гадина.
— Твое величество, господарю Котен. Не император Фридрих ни е изпратил при теб. Той има власт над земята, не над душите на хората. Дойдохме заради християнските си братя от Русия, наскоро обърнати в истинската вяра. Ние ще застанем между техните семейства и бурята. Това просто е наш дълг.
Останалите благородници в залата излязоха напред един след друг, за да врекат войниците и родовете си на каузата на краля. Йозеф изчака всички да свършат и също закле своите осемстотин ливонски рицари. Забеляза, че Котен не изглежда особено впечатлен, и му се усмихна. Като един от „наскоро обърнатите във вярата“, както се бе изразил Конрад, Котен все още нямаше представа за силата на мъжете, въоръжени в Христа. Рицарите бяха малко на брой, но всеки от тях бе майстор с оръжието и силата му на бойното поле бе не по-малка от силата на вярата му в Бог. Йозеф беше сигурен, че въпреки страховитата си репутация монголската войска ще се разбие в рицарите като вълна в скала.
— Всеки крал трябва да има подобни мъже зад себе си — рече Бела, видимо доволен от откритата им подкрепа. Като никога не му се беше наложило да се пазари, да увещава и да подкупва васалите си, за да спасят самите себе си. — Врагът се е събрал в подножието на Карпатите. Намира се на не повече от триста мили оттук, от другата страна на реките Дунав и Шайо. Разполагаме с месец, най-много два, за да се подготвим. Няма да стигнат тук преди пролетта.
— Твое величество — обади се Котен през кратката пауза. — Виждал съм ги как се придвижват. Вярно е, че на целия лагер ще му е нужно време да стигне до нас, но туманите, конните им войски, могат да прекосят това разстояние за осем дни. Ако не прекарваха летата в почивка, твое величество, отдавна щяха да са тук. Влязоха в Москва по замръзналата река. Бързи са като вълци през зимата, докато останалите хора спят. Трябва да сме готови, поне толкова, колкото е възможно.
Крал Бела се намръщи и почна да върти богато украсения си златен пръстен. Тази проява на нервност не остана незабелязана от Котен и останалите. Бела се беше качил на престола само преди шест години, след смъртта на баща си. Нищо от опита му не го беше подготвило за война от подобен тип. Накрая кралят кимна и каза:
— Добре. Маршал фон Тюринген, заминаваш днес за Буда и Пеща, за да ръководиш подготовката. Ще сме готови да ги посрещнем, когато дойдат.
Кралят протегна ръка и сенешалът извади дълъг меч и му го подаде. Бела го вдигна и поряза ръката си пред очите на всички. Лицето му остана безстрастно. Той размаза кръвта по острието и от сребристо то стана червено.