— Престани! — яростно извика той. Тялото му беше неговият враг, сърцето — предателят. Можеше да му заповяда. Стисна юмруци и ги притисна в гърдите си, все така превит на две. Последва нов пристъп на болка, по-лош и от предишния. Угедай изстена и отметна глава, взря се в потъмняващото небе. Беше оцелявал преди. Щеше да оцелее и сега.
Така и не усети как се килна настрани и се свлече от пейката. Камъните на пътеката докоснаха бузата му. Чуваше как сърцето му бие силно и бавно, след което спря и настъпи ужасна тишина, която продължаваше и продължаваше. Стори му се, че чува гласа на баща си, и искаше да заплаче, но не му бяха останали сълзи, а само мрак и студ.
26.
Скърцането на пода изтръгна Сорхатани от съня. Тя се събуди и се стресна, като видя Кублай да стои намръщен до леглото й. Очите му бяха зачервени и тя изведнъж се изплаши от онова, което щеше да й каже. Макар да бяха минали години, споменът за смъртта на Толуй си оставаше болезнено пресен. Надигна се рязко, придърпа одеялото около себе си и попита остро:
— Какво има?
— Изглежда, синовете ти са проклети да носят лоши новини, майко — отвърна Кублай. Извърна се, когато тя стана и свали нощницата си, за да облече дрехите от предишния ден.
— Кажи ми — каза тя, докато закопчаваше туниката си.
— Ханът е мъртъв. Угедай е мъртъв — отвърна Кублай загледан през прозореца към нощния град. — Гвардейците му го открили. Научих от тях и отидох да го видя.
— Кой друг знае? — попита Сорхатани. Цялата й съненост се изпари.
Кублай сви рамене.
— Изпратиха човек да каже на Торогене. Дворецът е все още тих, поне засега. Открили са го в градината, майко. Без никакви признаци, че някой му е посегнал.
— Слава Богу поне за това. Сърцето му беше слабо, Кублай. Онези, които знаехме, се бояхме дълго време от този ден. Видя ли трупа му?
Кублай трепна от въпроса и спомена, който извика той.
— Видях го. После дойдох право при теб.
— Правилно си постъпил. Сега слушай. Има неща, които трябва да направиш още сега, Кублай, тъй като новината скоро ще плъзне. В противен случай още преди лятото ще видиш чичо си Чагатай да минава през портите на Каракорум, за да вземе онова, което му се полага по рождение.
Синът й впери поглед в нея, неспособен да проумее внезапното й хладнокръвие.
— Как бихме могли да го спрем? — попита той. — Как някой би могъл да го спре?
Сорхатани вече вървеше към вратата.
— Той не е наследникът, Кублай. Гуюк е следващият поред и има пълното право да го наследи. Трябва да пратиш вестоносец до войската на Субодай. От този момент Гуюк е в опасност, докато не бъде обявен за хан на големия съвет, също като баща му.
Кублай зяпна.
— Имаш ли представа колко далеч са те?
Тя спря с ръка върху дръжката на вратата.
— Няма значение, ако ще и да е на края на света, синко. Гуюк трябва да научи. Пътните станции, Кублай. Има достатъчно коне между нас и Субодай, нали?
— Майко, ти не разбираш. Дотам са повече от четири хиляди мили, може би дори пет хиляди. Ще са нужни месеци, за да му съобщим новината.
— И какво? Напиши му я — отсече тя. — Нали сега нещата стават по този начин? Изпрати ездач със запечатано съобщение лично до Гуюк. Могат ли вестоносците да предадат лично писмо на такова разстояние?
— Да — отвърна смаяният Кублай. — Да, разбира се.
— Тогава тичай, момче! Тичай в стаите на Яо Шъ и напиши новината. Прати я час по-скоро на онзи, който трябва да я научи.
Сорхатани енергично смъкна един пръстен от пръста си и го пъхна в дланта му.
— Запечатай писмото с пръстена на баща си и прати вестоносеца. Накарай го да разбере, че никога не е имало по-важна вест от тази. Ако изобщо е имало причина за създаването на тези пътни станции, ето я.
Кублай се втурна по коридорите. Сорхатани го изпрати с поглед, прехапала устна, после тръгна в обратната посока, към покоите на Торогене. Новината не можеше да се опази само в града. По изгрев-слънце щеше да се разлети от Каракорум във всички посоки. Мисълта за Угедай я изпълни с мъка, но тя я пропъди и стисна юмруци. Не беше време за скърбене. Светът никога нямаше да е същият след настъпването на деня.
Докато сядаше зад писалището на Яо Шъ, Кублай си помисли, че има причина да благодари на майка си. Вратата към работните стаи на съветника беше сменена, но дупките за новата ключалка все още зееха празни. Вратата се отвори само с едно побутване и Кублай потръпна в студа, докато вземаше дзинската кутийка с прахан и чаткаше с огнивото, та да изкара искра. Лампата бе малка и той я скри добре, но из двореца вече се чуваха гласове и се движеха хора. Огледа се за вода, но не намери, така че плю върху багрилния камък и размаза плюнката с пръсти. Яо Шъ поддържаше набора си четчици от козина на язовец чист. Кублай избра най-тънката и започна да изписва дзинските знаци върху тънкото парче козя кожа, толкова тънко, че приличаше на жълта коприна.