Вървеше по осеяния с изпражнения бряг. Вонята го задавяше. Богатите жители на Буда имаха чудесни канали за нечистотиите си. Дори по-бедните квартали в Пеща имаха по ъглите каци, които се събираха нощем. Чергарите кумани разполагаха единствено с реката. Бяха се опитали да я запазят чиста, но твърде много се бяха скупчили на тясната ивица. Вече бяха плъзнали болести и цели семейства умираха с червени петна по кожата, каквито не бе виждал в родината. Цялото място напомняше на вражески лагер, но кралят бе поискал войската му, а Котен беше човек на честта и бе положил клетва пред него. Крал Бела го беше преценил правилно, но сега, докато подритваше някакъв камък, Котен си помисли, че дори неговата чест си има граници. Дали щеше да види как избиват хората му заради такава мизерна награда? През целия си живот никога, нито веднъж не бе престъпил думата си. Понякога, когато гладуваше или беше болен, това бе единственото, което му оставаше, за да поддържа гордостта си.
Навлезе в Пеща с натежали от човешки изпражнения и кал ботуши. Беше обещал на жена си на връщане да купи месо, макар да знаеше, че цената ще скочи веднага щом го видят или го чуят да говори. Потупа дръжката на сабята си и ускори крачка. Вървеше изправен. Днес се чувстваше опасен човек, когото е по-добре да не обиждаш. Нямаше съмнение, че утре щеше да е различно, но засега можеше да даде малко воля на гнева си. Това го топлеше.
Докато се изкачваше по калното възвишение, на чийто връх се намираха магазините, чу нещо да се стоварва на земята недалеч от него. Вятърът фучеше в ушите му и той завъртя глава, за да чуе по-добре. Видя, че пред касапницата има запален фенер, но капаците над тезгяха вече се спускаха. Котен изруга под нос, затича се и извика:
— Чакай!
Не забеляза биещите се мъже, докато не паднаха почти в краката му. Единият имаше нож, но другият бе сграбчил ръката му. Котен не ги познаваше. Вдигна глава като ловджийско куче, когато чу още нещо. Приближаващи се гласове. Бяха гневни и в отговор той усети как собственият му гняв се надига. Какво ли се беше случило, докато го бе нямало? Поредното изнасилване или просто още едно обвинение срещу хората му? Докато се колебаеше, касапинът най-сетне успя да свали капаците и ги залости от вътрешната страна. Котен забърза натам, заблъска капаците с юмруци, но отговор не последва. Вбесен, той зави на ъгъла.
И видя в тъмната кална улица цяла тълпа. Вървеше към него. С две бързи крачки той се скри зад ъгъла, но мъжете бяха видели очертанието му на фона на залязващото слънце и го последваха.
Котен побягна. Бе живял достатъчно лета, за да знае, че го грози истинска опасност. Каквото и да бе събрало мъжете в тълпа, щеше да приключи зле за него, ако го настигнеха. Чу възбудения им рев и затича обратно към тъмната река. Стъпките им трополяха по дървената пътека и се приближаваха все повече.
Подхлъзна се, сабята излетя от ръката му и потъна в меката кал, без да издаде никакъв звук. Някой го блъсна, докато се изправяше, и в следващия миг се нахвърлиха върху него, изсипваха яростта си върху чужденеца, който с бягството си беше показал, че е виновен. Котен се съпротивляваше, но те го ритаха и ръгаха с ножове, притискаха го в мръсната кал, докато той не стана едва ли не част от нея, а кръвта му не се смеси с черната тиня.
Мъжете се отдръпнаха от безжизненото тяло на брега на реката. Някои тупаха доволно другарите си по раменете. Не знаеха кой е обезобразеният мъртвец, който лежеше в краката им. В далечината се чуха виковете на кралските стражари и всички като един се обърнаха и се пръснаха в сенките на търговския квартал. Чергарите щяха да научат и да се уплашат. Щеше да мине много време, преди да крачат без страх из градовете на по-добрите от тях. Много от мъжете бяха семейни и се върнаха при жените и децата си по задните улички, за да избегнат среща с войниците.
Събралата се пред Пеща армия беше огромна. Крал Бела дни наред беше като обезумял, когато започна да разбира какво струва събирането на толкова много мъже. Един войник не можеше да носи храна за повече от няколко дни, без да стане бавен и неспособен да се бие. Обозът беше погълнал всяка каруца и работен кон в страната и заемаше почти толкова място, колкото и събралото се при Дунав войнство. Сърцето на крал Бела сякаш изпълни целите му гърди, докато оглеждаше множеството. Повече от сто хиляди въоръжени мъже, рицари и пехотинци, се бяха отзовали на кървавите мечове, обиколили Унгария нашир и надлъж. Според най-добрите му преценки, монголската войска беше два или повече пъти по-малобройна от онази, която му беше казано да очаква. Кралят преглътна надигналата се в гърлото му жлъчка. Може и да беше изправен само пред половината Златна орда, но пристигащите от север донесения говореха за невъобразими разрушения. Не можеше да очаква помощ от Болеслав и Хенрих. Според онова, което беше научил, те самите едва удържаха нападението на появилите се там тумани. Люблин със сигурност беше паднал, имаше и едно съобщение, според което и Краков бил опожарен, макар Бела да не разбираше как е възможно подобно нещо. Оставаше му само да вярва, че докладите са преувеличени и са дело на уплашени хора. Определено не биваше да споделя наученото със своите офицери и съюзници.