Горещ полъх мина по хълма. Чагатай затвори очи и се обърна към залязващото слънце, наслаждаваше се на вятъра, който развяваше дългата му черна коса. Щеше да си построи дворец при реката. Щеше да ловува със стрели и орли из хълмовете. Щеше да направи тези нови земи свой дом, но нямаше да заспи и да сънува. Имаше шпиони и доносници при Угедай, Субодай и всички влиятелни мъже в държавата. Щеше да дойде време, когато щеше да остави ханството от мляко и мед и да посегне отново към онова, което му бе обещано. В кръвта му беше да е хан, но той вече не бе глупав младеж. С владение като това можеше да изчака своя момент.
Замисли се за жените, които раждаха тези градове, за меката им благоуханна плът. Красотата и младостта им не повяхваха от живота в степите. Може би именно такава бе целта на градовете — да държат жените меки и закръглени, вместо корави и силни. Това бе достатъчна причина да ги остави да съществуват. Докато се готвеше да продължи напред, Чагатай се изкиска при мисълта за вълка, влизащ в кошарата. Нямаше да препуска, сеейки огън и разруха. Овчарят не се бои от собствените си хубави агънца.
12.
Герът вонеше на нещо неприятно, въздухът бе като лепкав. Толуй и Хазар седяха на ниски легла в ъгъла и гледаха с безпокойство как шаманът на Угедай разтрива крайниците на хана. Морол беше със здраво телосложение, дребен и набит, с гъст сив пискюл косми на брадичката. Хазар се опитваше да не зяпа дясната му ръка, която го бе белязала по рождение като един от онези, които никога няма да излязат на лов или за риба. Шестият пръст, тъмнокафяв и изкривен, беше направил Морол шаман.
Положението на занаята му беше силно пострадало след като онзи, чието име вече не се споменаваше, беше предал Чингис. Но ето че Морол се посъветва съвсем кратко с облечените в роби лечители и други шамани, преди да ги отпрати. Личният шаман на хана имаше известна власт, поне сред хората от своя занаят.
Морол сякаш не си даваше сметка за двамата, които го наблюдаваха. Изправяше и свиваше крайниците на Угедай, оставяше ги да паднат безжизнено, като в същото време разтриваше ставите и си мърмореше нещо. Особено внимание отдели на главата и врата: седна на леглото с кръстосани крака и издърпа главата и раменете на Угедай в скута си, така че ханът да се взира сляпо нагоре. Тънките пръсти на шамана опипваха и натискаха костите на черепа, захванаха темето, докато самият Морол се взираше някъде в нищото. Хазар и Толуй не разбираха нищо. По едно време шаманът кимна и зацъка с език.
Тялото на хана бе хлъзгаво от пот. Угедай не бе казал нито дума след припадъка си на сунската граница, а вече бяха минали два дни. Не беше ранен, но дъхът му бе сладникав като гниещ плод и именно тази миризма изпълваше гера и едва не задавяше Хазар. Дзинските лечители бяха запалили фитили с успокояващи благовония с думите, че пушекът ще му помогне да се излекува. Морол беше позволил това, макар че не успя да скрие презрението си.
Шаманът се занимаваше с Угедай вече цял ден. Беше потопил тялото му в ледена вода, после го уви с груба тъкан, за да раздвижи кръвта му. Очите на хана през цялото време бяха отворени и понякога се движеха, но той така и не се събуди. Когато го обръщаха на една страна, от отпуснатите му устни се стичаха лиги.
„Угедай няма да оцелее, ако остане в това състояние“, горчиво си помисли Хазар. Можеха да му наливат в стомаха вода и дори топло мляко и кръв през тънка бамбукова сламка, макар че се давеше и от устата му течеше кръв заради разраненото гърло. Гледан като безпомощно бебе, Угедай можеше да бъде държан жив неопределено дълго. Държавата обаче беше без хан, а имаше и други неща, които можеха да убият човек.
Хазар беше забранил всякакво напускане на лагера. Пристигащите вестоносци се сваляха от конете и се поставяха под стража. Новината можеше да се скрие за известно време. Чагатай още нямаше да приготви войската си за триумфално завръщане в Каракорум. Въпреки това в туманите имаше амбициозни мъже, които много добре знаеха как ще бъдат приети, ако отнесат тази новина. Чагатай щеше да ги награди със злато, повишаване и коне, с каквото пожелаеха. Рано или късно един или неколцина щяха да се изкушат и да се измъкнат в нощта. Ако преди това нищо не се променеше, с Угедай бе свършено, дори да останеше жив. При тази мисъл Хазар трепна и се запита колко ли време ще му се наложи да остане в ханския гер. Нямаше полза да кисне тук и да се мае като някакъв старец.