Лицето на Угедай изглеждаше по-подпухнало и отпреди, сякаш под кожата му се натрупваше течност. В същото време беше горещ на допир, тялото му изгаряше запасите си. Времето се точеше едва-едва в гера, а навън слънцето изгря и премина през зенита. Толуй и Хазар гледаха как Морол взе ръцете на Угедай, проби вените от вътрешната страна на лактите и остави кръвта да се стича в месингов тас. Нищо не се промени. Угедай продължаваше да се взира невиждащо и да примигва от време на време. Не знаеха дори дали ги чува.
Накрая шаманът замълча и задърпа раздразнено дзинската си брадичка, сякаш искаше да я изскубе. Положи главата на Угедай на грубото одеяло и се изправи. Слугата му се зае да превърже направените от господаря му разрези, смълчан и изпълнен с благоговение, че се грижи за самия хан.
С безразсъдния авторитет на хората от неговия занаят, Морол направи знак на двамата мъже да го последват на чист въздух. Те излязоха и задишаха дълбоко, за да прогонят лепкавата сладост от дробовете си. Около тях воините на хана очакваха с надежда на лицата добри новини. Морол поклати глава и мнозина от тях се извърнаха.
— Нямам лек за това — рече шаманът. — Кръвта му тече добре, макар да ми изглежда тъмна, без жизнен дух. Не мисля, че е сърцето му, макар да чувам, че било слабо. Използвал е дзински сиропи. — Той вдигна с отвращение празна синя бутилка. — Поел е ужасен риск, като се е доверил на техните настойки и нечистотии. Използват всичко, от неродени деца до тигров пенис. Виждал съм го с очите си.
— Тези неща изобщо не ме интересуват — озъби се Хазар. — Щом не можеш да направиш нищо за него, ще намеря други, с повече въображение.
Морол сякаш се изпълни с гняв и Хазар реагира моментално, като пристъпи напред и нарочно спря съвсем близко до него и го изгледа отгоре.
— Внимавай, дребосък. Ако бях на твое място, щях да се опитам да съм полезен.
— С нищо не помагате на Угедай с тези разправии — намеси се Толуй. — Няма значение какво е правил преди, какви настойки и прахове е взимал. Можеш ли да му помогнеш сега?
Докато отговаряше, Морол продължаваше да гледа кръвнишки Хазар.
— Тялото му е съвсем наред, нищо му няма. Духът му е слаб, или е бил накаран да отслабне. Не зная дали не е бил прокълнат и докаран до това положение от някой враг, или сам си го е направил.
Издиша рязко и продължи:
— Понякога хората просто умират. Бащата небе ги повиква и ги грабва от земята, дори да са ханове. Не на всяко нещо има отговор.
Съвсем неочаквано Хазар посегна, сграбчи шамана за робата и го дръпна към себе си. Морол се опита да окаже съпротива, но инстинктът за оцеляване го накара да отпусне ръце. Хазар беше влиятелен човек и животът на шамана висеше на тънката нишка на добрата му воля.
— Има тъмна магия — изръмжа Хазар. — Виждал съм я. Опитвал съм човешко сърце и усетих как светлината пламна в мен. Не ми казвай, че не може да се направи нищо. Ако духовете желаят кръв, ще пролея цели езера за хана.
— Ще бъде както казваш, военачалнико — запелтечи Морол. — Довечера ще принеса в жертва дузина кобили. Може би ще е достатъчно.
Хазар го пусна и Морол залитна назад.
— Животът ти зависи от това, нали разбираш? — каза Хазар. — Чувал съм предостатъчно обещания и лъжи от такива като теб. Умре ли той, ще бъдеш погребан на небето с него, завързан на кол на някой връх, да те ядат ястреби и лисици.
— Разбирам, военачалнико — сковано отвърна Морол. — А сега трябва да приготвя животните за жертвоприношението. Трябва да бъдат убити по правилния начин, за да може кръвта им да замести неговата.
Град Дзянкан се издигаше тук от повече от две хиляди години. Подхранван от огромната река Яндзъ, животворната кръв на цял Китай, той беше столица на древни държави и династии, бе натрупал богатствата си от бои и коприна. Шумът на становете никога не спираше, те думкаха и тракаха по цял ден и по цяла нощ, за да осигурят на сунските благородници дрехи, обувки и гоблени. Навсякъде се носеше миризмата на буби, с които работниците се хранеха на всяко ядене, изпържени до златисто и приготвяни с подправки, риба и мазнини.