Втората кобила изглеждаше по-кротка от първата, с по-малко дух. Остави се да я доведат, но после усети нещо, изпадна в паника, зацвили ужасено и се задърпа с все сили, за да се отскубне от държащите я мъже. Докато те дърпаха в обратната посока, въжето се скъса и кобилата се освободи. Препусна в тъмното право към Толуй и го събори на земята.
Не стигна далеч. Воините разпериха ръце и я спряха, после намериха друго въже и пак я отведоха при огъня.
Леко натъртеният Толуй стана и се изтупа. Видя, че Морол го гледа странно, и сви рамене под погледа му. Припяването започна отново и втората кобила бързо бе спъната и приготвена за ножовете. Очертаваше се дълга нощ, а горчивата миризма на кръв вече бе силна.
13.
Земята около хана беше подгизнала и червена. Кръвта на дузината кобили се просмукваше в почвата, но накрая тя вече не можеше да я поема и се образуваха локви. Тлъсти черни мухи бръмчаха навсякъде, полудели от миризмата. Комари се бяха събрали на облаци в топлия влажен въздух. Морол бе целият в кръв, делът му бе натежал от нея. Накрая небето изсветля и угасиха факлите. Шаманът бе изтощен, но ханът продължаваше да лежи неподвижно на сламеника с хлътнали, подобни на дупки очи.
Воините спяха на тревата в очакване на новини. Не бяха взели кобилите за месо и телата им лежаха на купчина с разперени тънки крака, а коремите им започваха да се надуват от натрупалите се газове. Никой не знаеше дали жертвоприношението няма да изгуби силата си, ако изядат месото, така че то щеше да остане да гние недокоснато, когато вдигнеха лагера.
По изгрев-слънце Морол коленичи в мократа трева и коленете му потънаха в меката почва. Беше убил дванадесет кобили и се чувстваше натежал, натоварен със смърт. Твърдо не искаше да показва отчаянието си. Ханът продължаваше да лежи безпомощен, с лице, изписано със засъхнала кръв. Морол зашепна древните заклинания и молитви, повтаряше ги отново и отново, докато думите не се сляха в монотонен поток.
— Ханът е окован — изграчи той. — Изгубен и сам в затвора на плътта. Покажете ми как да скъсам веригите му. Покажете ми какво трябва да сторя, за да го върна. Ханът е окован…
Усещаше слабата светлина на изгряващото слънце върху затворените си клепачи. Беше отчаян, но му се струваше, че долавя шепота на духовете около лежащия Угедай. През нощта бе хванал китката на хана да провери пулса му, толкова неподвижен бе той. И в същото време се случваше внезапно да трепне и да се раздвижи, устата му се отваряше и затваряше, за миг в очите му проблясваше нещо като съзнание. Отговор имаше, Морол бе сигурен в това. Само трябваше да го открие.
— Тенгри синьо небе, Ерлик, владетелю на подземния свят, господарю на сенките, покажете ми как да скъсам веригите — прошепна със стържещ глас Морол. — Нека той види душата си огледало във водата, нека види душата си сянка в слънчевата светлина. Дадох ви реки кръв, чудни кобили проляха живота си в земята. Дадох кръв на деветдесет и деветте богове на бялото и черното. Покажете ми веригите и аз ще ги скъсам. Направете ме ковашки чук. В името на деветдесет и деветте, в името на трите души, покажете ми пътя. — Вдигна дясната си ръка към слънцето и разпери пръстите, които бяха неговият белег и неговото призвание. — Това е вашата древна земя, духове повелители на Дзин. Ако чувате гласа ми, покажете ми как ще бъдете удовлетворени. Прошепнете исканията си в ушите ми. Покажете ми веригите.
Угедай изстена и главата му се завъртя. Морол моментално се озова до него, като продължаваше да припява. След нощ като тази, с все още сивото утро и полузамръзналата роса върху червената трева, той усещаше духовете около хана. Чуваше ги как дишат. Устата му бе пресъхнала от горчивата паста, която бе оставила черна коричка по устните му. Беше се издигнал с нейна помощ в мрака, но нямаше отговори, нямаше проблясък на светлина и разбиране.
— Какво ви е нужно, за да го оставите? Какво искате? Тази плът е затворът за хана. Ще получите всичко, което поискате. — Пое дълбоко дъх, бе на път да припадне. — Моя живот ли желаете? Ще го дам. Кажете ми как да скъсам веригите. Кобилите ли не бяха достатъчно? Мога да ви дам още хиляда, за да бележат кожата му. Мога да изтъка паяжина от кръв около него, чиле от черни нишки и черна магия. — Задиша по-бързо, задъха се, повиши топлината на тялото си, та това да го доведе до по-силни видения. — Да доведа ли девици? Роби или врагове? — Сниши глас, за да не го чуят другите. — Да доведа ли деца, които да умрат за хана? Ще ви отдадат с радост живота си. Покажете ми веригите, които да поразя. Направете ме ковашки чук. От роднина ли се нуждае? Семейството му би дало живота си за хана.