Бату усети, че е затаил дъх, и издиша, раздразнен, че се е вързал на представлението на Субодай. Загледа хладно как воинът лети в галоп с насочено напред смъртоносно оръжие. Копитата думкаха и Бату внезапно си представи цяла редица подобни мъже, летящи по бойното поле. Преглътна нервно.
Субодай смуши коня си и той се стрелна настрани. Бронираният воин се опита да промени посоката, но не успя да се завърти при тази скорост и прелетя покрай него.
Субодай се изправи, извади с плавно движение лъка си и се прицели небрежно. Предната част на коня бе бронирана не по-зле от ездача. Броня имаше дори върху гривата му, но под огромната шия всичко бе открито и голо.
Стрелата на Субодай се заби точно там и конят изцвили, от ноздрите му бликна кръв.
— Отстрани са уязвими за добър стрелец — извика Субодай. Говореше без гордост — всеки от наблюдаващите можеше да направи подобен изстрел. Командирите се усмихнаха при мисълта, че такива мощни врагове могат да бъдат свалени със скорост и стрели.
Конят цвилеше и мяташе глава от болка. После бавно падна на колене и воинът стъпи на земята, пусна копието, извади дългия си меч и тръгна към Субодай.
— За да победим подобни бронирани мъже, трябва първо да убием конете им — продължи Субодай. — Бронята им е замислена така, че да отклонява изстреляните отпред стрели. Всичко е направено за атаката, но когато са на земята, те са тромави и бавни като костенурки.
И за да демонстрира казаното, извади дебела стрела с дълъг стоманен връх.
Приближаващият воин го видя и се поколеба. Не знаеше докъде е готов да стигне Субодай, за да потвърди думите си, но пък военачалникът би се отнесъл съвсем безжалостно с изгубил кураж мъж. Моментът на нерешителност отмина и воинът забърза напред, вдигнал застрашително меча си.
Субодай — управляваше коня си само с колене — лесно излезе извън обхвата му. Отново опъна тетивата и усети огромната сила на лъка, докато издърпваше дългата три стъпки стрела до ухото си. Пусна я само от няколко крачки разстояние и тя мина през страничните плочи.
Воинът рухна сред дрънчене на метал. Субодай се ухили.
— Те имат само една сила — в редица, обърнати напред. Ако им позволим да използват тази сила, ще ни пометат, както косата жъне пшеница. Ако се пръснем и им устроим засада, инсценираме фалшиви отстъпления и ги заобикаляме, ще са безпомощни като малки деца.
Бату гледаше как слугите на Субодай отнасят умиращия воин настрани — потяха се и напрягаха мускули под тежкия товар. Счупиха стрелата, за да свалят бронята и да я върнат на Субодай.
— Според онези фукащи се християни, които искаха да ни подплашат, тези тежко бронирани конници не са имали равни на себе си на бойното поле цели сто години. — Субодай вдигна металната броня и всички видяха как слънчевият лъч проблесна през дупката. — Не можем да оставим никаква по-значителна военна сила или град зад нас или по фланговете си, но ако това е най-доброто, с което разполагат, май ще ги изненадаме.
Всички вдигнаха лъковете си и завикаха името на Субодай. Бату се присъедини към тях — внимаваше да не е единственият, останал извън групата. Видя как погледът на Субодай се стрелна към него и на лицето на военачалника се изписа задоволство. Бату се усмихна при мисълта, че поддържа самочувствието му. Така трябваше. Засега. Войската бе силна, но се нуждаеха от Субодай да ги поведе на запад срещу огромните армии от конници и по-нататък, при онези железни мъже. За Бату хора като Субодай бяха стари и времето им клонеше към края си. Шансът му щеше да дойде по естествения си ред. Нямаше нужда да насилва нещата.
Чагатай си беше построил летен дворец на брега на река Амударя, на западния край на империята си, която се простираше чак до Кабул на юг. Беше избрал висок хълм, където дори през най-горещите месеци духаше прохладен ветрец. Слънцето на ханството му го беше направило слаб и тъмен, сякаш бе изпарило цялата течност от тялото му и го беше оставило твърд като стар кирпич. Владееше градовете Бухара, Самарканд и Кабул с всичките им богатства. Жителите на тези градове се бяха научили да се справят с лятната жега, като пиеха студени напитки и спяха следобед, преди да продължат да се занимават с работата си. Чагатай си беше избрал близо сто нови жени само от градовете и много от тях вече му бяха родили синове и дъщери. Беше приел буквално заповедта на Угедай да му създаде нова войска и се радваше на тънките писъци в детските стаи на харема си. Дори беше научил новата дума за колекцията си красиви жени, тъй като на родния му език нямаше подобно нещо.