Сивата утрин настъпи почти незабелязано. Земята беше разкаляна и каруците щяха да затъват, така че Субодай нареди да останат назад. През цялото време продължаваше да събира информация. Много от съгледвачите му бяха свалени, но други успяваха да стигнат до туманите с новини. Някои бяха ранени, един дори беше със забита стрела между лопатките. Още преди да се развидели съвсем, Субодай разполагаше с преценка за числеността на противника. Врагът се движеше бързо към него, рискуваше живота на хора и коне, за да изненада монголските колони, да ги свари неподготвени за сражението.
Усмихна се при тази мисъл. Не беше някакъв дивак, че да го изненадат по изгрев-слънце. Хората му нямаше да бъдат изтребени с внезапна атака. Руските благородници реагираха като мравки, мъчещи се да прогонят натрапника от мравуняка си, без изобщо да спрат и да помислят.
Туманите гладко се подредиха във формация, всеки ягун от сто души зае мястото си до следващия, командирите подвикваха, за да запазят строя. Петимата военачалници докладваха последователно на Субодай, той без колебание им даде заповеди и те препуснаха в галоп, за да предадат нарежданията му.
Субодай имаше навика да разпитва пленниците, ако златото не можеше да му осигури онова, от което се нуждаеше. Някъде напред се намираше Москва, центърът на властта в този регион. Пленниците знаеха местоположението й на брега на едноименната река. Сега Субодай също го знаеше. Русите бяха изумително арогантни, щом се мислеха за господари на централните равнини. Субодай отново се усмихна.
Пороят беше започнал, след като вражеските конници предприеха атаката, но не им беше наредено да се оттеглят. Калта щеше да ги спъва толкова, колкото и собствените му воини. Русите имаха числено превъзходство, но пък това се отнасяше за всеки друг враг досега. Помощните части, към които Бату се бе отнесъл с такова презрение, бяха достатъчни за удържането на фланговете и нямаше да позволят туманите да бъдат обкръжени. Субодай беше пратил някои от най-добрите си хора при тях и те вече не бяха сбирщина селяни. Той също вече нямаше да ги пожертва просто така, без основателна причина. За опитното му око формациите пехотинци изглеждаха парцаливи и безредни в сравнение с дисциплинираните тумани, но пък за сметка на това бяха многобройни и стояха в калта с брадви, мечове и щитове.
Субодай беше дал заповедите и останалото зависеше от отделните командири. Хората му знаеха, че плановете могат да се променят за миг, ако се появи нещо извънредно. Новите заповеди отново щяха да преминат като вълна и воините му щяха да реагират много по-бързо, отколкото би могъл да предположи противникът.
Под черния облак светлината си оставаше слаба. Дъждът изведнъж стана по-силен, макар че гръмотевиците утихнаха за известно време. Междувременно Субодай можеше да различи конниците, които се движеха като петно през хълмовете. Той самият яздеше с туманите си и проверяваше всяка подробност, а вестоносците непрекъснато препускаха през полето. Ако не беше дъждът, щеше да раздели войската и да изпрати Бату да удари врага във фланг или да го заобиколи в гръб. Но при сегашното положение бе предпочел да изглежда бавен и тромав, обща маса воини, препускащи сляпо срещу врага. Точно това щяха да очакват русите от бронирани конници.
Субодай погледна през полето към тумана на Бату. Позицията на младежа бе отбелязана в третия ред от гора знамена, но Субодай знаеше, че самият той не се намира там. Това също бе нововъведение. Армиите насочваха стрелите си най-вече към командирите и владетелите. Субодай беше наредил тези места да се разкриват чрез знамената, но самите военачалници да са на достатъчно разстояние от тях. Знаменосците носеха тежки щитове и бойният им дух беше висок от мисълта, че измамват по такъв начин противника.
Студена кал, изхвърчала изпод копито, се лепна за бузата на Субодай и той я избърса. Русите бяха на не повече от миля и умът му пресмяташе, докато разстоянието между двете войски се скъсяваше. Какво друго би могъл да направи? Намръщи се. Голяма част от плана зависеше от това Бату да изпълнява заповедите му, но дори младият военачалник да се провалеше или да откажеше да се подчинява, Субодай беше готов. Нямаше да даде на Бату втори шанс, независимо кои бяха баща му и дядо му.