Думите й го жегнаха и гневът му се събуди отново.
— Как смееш да ми говориш по такъв начин?
Беше спрял да примигва като еднодневно агне. В погледа, с който я гледаше, се долавяше нещо от стария хан. Сорхатани го прие с радост, макар все още да беше замаяна от чутото. Ако Угедай умреше, кой щеше да поведе народа? Отговорът не закъсня нито за миг. Чагатай щеше да се появи триумфално в Каракорум само няколко дни след смъртта му, за да приеме благосклонната воля на бащата небе. Стисна зъби само при мисълта за удоволствието, което би изпитал.
— Ставай — каза тя. — Ставай, господарю. Дори и да не ти остава много време, има много неща за вършене. Не бива да пропиляваш нито един ден, нито една сутрин! Вземи живота си в двете си ръце и го задръж при себе си, господарю. Няма да получиш друг на този свят.
Той понечи да каже нещо, но тя се пресегна, придърпа главата му към себе си и го целуна по устата. Дъхът и устните му бяха хладни, с вкус на чай. Когато го пусна, Угедай залитна назад, после скочи на крака и я загледа невярващо.
— Какво беше това? — попита той. — Имам достатъчно жени, Сорхатани.
— Исках да се уверя, че си все още жив, господарю. Съпругът ми даде живота си за тези безценни дни, независимо колко много или малко са те. Ще ми се довериш ли в неговото име?
Той все още беше замаян и Сорхатани го знаеше. Беше събудила нещо в него, но мъглата на отчаянието, може би предизвикана от дзинските лекарства, все още бе тежка и притъпяваше ума му. И въпреки това тя видя блясъка на интереса в очите му, когато я погледна, коленичила пред него. Угедай призова волята си като патерица, вдигната високо в наводнение — вижда се само за миг, а след това изчезва в дълбините.
— Не, Сорхатани, нямам ти доверие.
Тя се усмихна.
— Това и трябваше да се очаква, господарю. Но ще видиш, че съм на твоя страна.
Стана и затвори прозореца и стоновете на вятъра най-сетне спряха.
— Ще повикам слугите ти, господарю. Ще се почувстваш по-добре, след като хапнеш добра храна.
Той се взираше в нея, докато тя заливаше Барас агур с порой заръки. Барас погледна към Угедай над рамото й, но ханът просто примирено сви рамене. Беше облекчение да има някой, който да знае от какво има нужда. Тази мисъл събуди друга.
— Трябва да наредя жена ми и дъщерите ми да бъдат върнати в двореца, Сорхатани. Те са в летния дом на Орхон.
Сорхатани се замисли за момент.
— Все още не се чувстваш добре, господарю. Мисля, че на твое място бих изчакала няколко дни, преди да върна семейството и прислугата. Нека не бързаме.
Така за известно време тя щеше да е единствената приближена до хана. С неговия печат можеше да уреди синът й Монгке да постъпи при Субодай, да се присъедини към великия поход, с който се пишеше бъдещето. Не беше готова така бързо да се отказва от подобно влияние.
Угедай кимна. Не можеше да й противоречи.
18.
Земята бе покрита с есенен скреж и от муцуните на конете излизаше бяла пара. Монгке мина покрай поредната двойка съгледвачи на Субодай. Отдавна изпитваше благоговение към военачалника, но нищо не го бе подготвило за минаването с десетте си хиляди воини по следите на разрухата, която той бе оставил след себе си. Отвъд река Волга в продължение на стотици мили на запад градчетата и селата бяха разграбени и унищожени. Беше минал през местата на три по-големи сражения, където все още се въртяха орляци птици и дребни животни, насъбрали кураж при наличието на толкова много гниеща плът. Вонята сякаш се беше просмукала навсякъде и Монгке я надушваше при всеки полъх на вятъра.
Видя галопиращите съгледвачи дни преди да зърне основната монголска войска. Тя бе прекарала лятото в лагер с размерите на Каракорум, какъвто беше преди построяването на ханския град. Представляваше стълпотворение от множество бели гери, мирна сцена с утринни огньове и огромни стада коне в далечината. Монгке поклати удивено глава, докато приближаваше.
Естествено, знамената му бяха разпознати, но въпреки това Субодай изпрати един мингхан да го посрещне, преди туманът да се озове в опасна близост до основния лагер. Монгке прие безмълвните изпитателни погледи на хората на орлока. Позна командира им, видя как той кимна сякаш на себе си и разбра, че Субодай е изпратил човек, който може да потвърди самоличността му. Гледаше очарован как командирът направи знак на спътника си и той вдигна дълга месингова тръба към устните си. Прозвуча сигнал и Монгке се огледа слисано, когато му бе отговорено отляво и отдясно. Коне и воини се появиха на по-малко от миля от двете им страни. Субодай беше изпратил и други части по фланговете му. Това донякъде обясняваше как си е пробивал път напред толкова далеч от дома.