Отворих вратата. Нямах представа какво ще намеря вътре. Всичко би ме учудило. Бяха Кайус и синът му Лукас. На масата имаше голямо шише крупник и три чаши. Лицето на баща ми беше зачервено, което показваше, че отдавна пият. Степон се беше свил в ъгъла до огнището и се правеше на невидим. Погледна ме.
— Ето я! — извика Кайус, когато влязох вътре. — Затвори вратата, Ванда, и ела да празнуваш с нас. Хайде, Лукас, отиди да й помогнеш!
Лукас стана, дойде до мен и протегна ръка да вземе шала ми. Не можех да разбера защо прави това. Взех шала си и сама си го закачих. Обърнах се. Кайус през цялото време ме гледаше сияйно.
— Сигурен съм, че ще ти е много трудно да се разделиш с нея — каза той на баща ми. — Но такава е съдбата на мъж с дъщери! А и домът й няма да е много далече. — Стоях неподвижно. Погледнах към Степон. — Ванда — продължи Кайус, — уредили сме всичко! Ще се омъжиш за Лукас.
Погледнах Лукас. Той нямаше много доволен вид, но не беше и тъжен. Само ме оглеждаше. Бях прасе на пазара, което той беше решил да купи. Надяваше се, че ще се охраня и ще му родя много прасенца, преди да стане време да се прави сланина.
— Разбира се, баща ти ми разказа за тази работа с дълга му — каза Кайус. — Отговорих му, че вече не трябва да плаща. Ще го прехвърлим на моята сметка и ти ще го отработваш оттам. А всяка седмица ще идваш и ще му носиш шише от моя най-хубав крупник, за да не забравя как изглежда дъщеря му. За твое здраве и щастие! — Той вдигна тост за мен с чаша в ръка, баща ми вдигна своята чаша и я изпи до дъно. Кайус веднага отново му напълни чашата.
Значи баща ми нямаше да получи за мен дори и една коза или едно-две прасенца. Нямаше да получава четири гроша месечно. Беше ме продал за пиене. За едно шише крупник на седмица. Кайус все още се усмихваше. Сигурно се беше досетил, че ми плащат в пари. Или може би си мислеше, че ако съм в неговата къща, Мирием ще намали дълга му. А ако отидеше да говори с бащата на Мирием, щеше да е прав. Дългът щеше да е заличен. Това щеше да бъде техният подарък за сватбата ми. А после може би Кайус щеше да ми позволи да продължа да работя за тях, но щеше да им иска все повече и повече пари. Мирием я нямаше. Тя може би нямаше да се върне и да се бори с него. Оставаха само майка й и баща й, а те не можеха да се борят с Кайус. Те не можеха да се борят с никого.
— Не — казах аз.
Всички ме погледнаха. Баща ми примигна.
— Какво? — изфъфли той.
— Не — повторих аз. — Няма да се омъжа за Лукас.
Кайус престана да се усмихва.
— Чакай, Ванда — започна той, но баща ми нямаше намерение да го чака да каже и една дума. Той бързо стана и толкова силно ме удари по лицето, че паднах.
— Ти казваш не? — ревеше баща ми. — Кой си мислиш, че е господар в този дом? Ти не можеш да ми отказваш на мен! Затваряй си устата! Ще се омъжиш за него днес, тъпа краво. — Мъчеше се да си свали колана, но не можеше да го разкопчае.
— Горек, тя просто беше изненадана — каза Кайус и протегна ръка, без да става. — Сигурен съм, че след малко ще размисли.
— Аз ще я науча как да размисли! — каза баща ми, хвана ме за косата и започна да ме влачи. За миг зърнах Лукас. Той се придвижваше към вратата. Изглеждаше изплашен. Баща ми беше едър човек, по-едър от него и Кайус. — Казваш не, а? — повтаряше отново и отново той, като ме удряше по лицето от двете страни. Опитах се да закрия глава, но той избута ръцете ми.
— Горек, така тя няма да изглежда добре на сватбата — каза Кайус, сякаш се опитваше да превърне случващото се в шега. Гласът му звучеше малко уплашено в кънтящите ми уши.
— Кой го е грижа за лицето й! — каза баща ми. — Той ще получи онази част от жената, която има значение. Не смей да се криеш с ръце от мен! — крещеше ми той. — Не ли казваш? — Беше се отказал от колана. Хвърли ме на пода и взе ръжена от огнището.
Тогава Степон извика: „Не!” и грабна другия край на ръжена. Баща ми спря. Макар че почти не виждах през сълзи, вдигнах глава и погледнах втрещено. Степон още беше малък и кльощав като младо дръвче. Баща ми можеше да го повдигне от земята с другия край на ръжена. Но Степон все пак държеше ръжена с две ръце и повтаряше на баща ми:
— Не!
Баща ми беше толкова изненадан, че за момент не направи нищо. После се опита да издърпа ръжена, но Степон го държеше здраво и се влачеше след него. Баща ми го грабна за рамото и се опита да го избута, но ръженът беше по-дълъг от ръцете му, а той беше твърде пиян, за да се сети да го пусне, затова започна да го клати напред-назад, с което просто подхвърляше Степон от единия край на къщата до другия. Баща ми все повече и повече се ядосваше, после издаде някакъв нечленоразделен звук и пусна ръжена. Грабна Степон и го удари по лицето с големия си юмрук.