Степон падна, от лицето му се стичаше кръв, но продължи здраво да стиска ръжена.
— Не! — плачеше и повтаряше той. — Не!
Баща ми беше толкова ядосан, че вече дори не крещеше. Грабна стола си и удари с него Степон по гърба. Столът се разцепи на две. Степон се просна на земята. Баща ми хвана един крак от счупения стол и започна да удря с него Степон по ръката, толкова силно, че накрая пръстите му се разтвориха, той пусна ръжена и баща ми го грабна.
Лицето на баща ми пламна от гняв. Очите му станаха червени. Беше оголил зъби. Ако сега започнеше да удря Степон с ръжена, нямаше да спре. Щеше да го убие.
— Ще се омъжа за него! — извиках аз. — Па, ще се омъжа за Лукас!
Но после погледнах изпод подутото си лице и видях, че Лукас го няма, а Кайус се опитва да се промъкне до вратата.
— Е, ако на момичето не му харесва, значи няма да стане! — каза Кайус. — На Лукас не му трябва момиче, което не го иска.
Всъщност той искаше да каже, че не му трябва такова нещо вкъщи. Беше дошъл със своя крупник и хитър план, беше напил баща ми и разпалил гнева му като огън, а сега огънят изгаряше всичко и той искаше да избяга от него.
Кайус можеше да избяга. Тръгваше си, а Лукас вече беше изчезнал. Баща ми не можеше да ги накара да направят каквото той иска, колкото и да им крещеше. Те бяха сред богатите хора в града и плащаха добри данъци. Ако се опиташе да ги удари, те щяха да се оплачат на болярина, който щеше да го бичува. Баща ми го знаеше. Той ми извика:
— Всичко това е заради теб! Кой мъж ще иска да вземе жена, която не знае да се подчинява!
Той тръгна към мен да ме удари с ръжена, а Кайус отвори вратата. Отвън стоеше Сергей. Сергей се хвърли към него и му измъкна ръжена, преди да е достигнал до главата ми. Баща ми се опита да му го вземе, но не успя. Сергей вече беше висок колкото баща ми и беше заякнал, защото се хранеше два пъти на ден при Мирием. А баща ми беше отслабнал от тежката зима и пиенето. Опита се още веднъж, после удари Сергей с юмрук, но Сергей издърпа ръжена, замахна с него и удари баща ми.
Мисля, че най-много от всичко баща ми се учуди, че той беше удряният. Никой никога не се беше бил с него, дори и в града. Беше много едър. Той отстъпи, спъна се в Степон, който се беше свил до огнището, и падна назад. Главата му се удари в ръба на тенджерата с каша, куката, на която висеше тенджерата падна, той залитна след нея в огъня и врящата каша се изсипа върху лицето му.
Кайус извика и избяга навън, а през това време Па крещеше и се мяташе. Изгорих си ръцете, когато вдигнах тенджерата от него. Издърпахме го от пепелта, но косата и дрехите му горяха. Лицето му се покри с мехури, а подутите му очи приличаха на големи глави лук. Загасихме пламъците по него, като го удряхме с дрехите си. Тогава той вече беше спрял да крещи и да се движи.
Тримата стояхме около него. Не знаехме какво да правим. Той вече не приличаше на човек. Главата му беше някакво огромно подуто бяло кълбо, освен на местата, където беше червена. Не говореше и не помръдваше.
— Мъртъв ли е? — попита Сергей накрая. Па не издаваше никакви звуци и не мърдаше. Така разбрахме, че е умрял.
Степон обръщаше глава ту към мен, ту към Сергей. Лицето му все още кървеше, а носът му беше ужасно разкривен. Сергей пребледня. Преглътна и каза:
— Кайус ще каже на всички. Ще им каже, че…
Кайус щеше да каже, че Сергей е убил баща ни. Болярските хора щяха да дойдат, да го отведат и да го обесят. Нямаше значение, че Сергей не го е направил нарочно. Нямаше значение, че баща ни се канеше да ни убие. Не можеш да убиваш баща си. Можеше и мен да ме отведат. Кайус щеше да разкаже на всички, че съм отказала да се омъжа за сина му и Сергей е убил баща ни, за да спре да ме бие по тази причина. Значи бяхме го извършили заедно. Така или иначе, Сергей със сигурност щяха да го обесят. А дори и да не ме отведат и мен и да не ме обесят, болярските хора ще конфискуват фермата и ще я дадат на някой друг. Степон беше твърде малък, за да я поддържа сам, а аз съм жена.
— Трябва да се махнем оттук — казах аз.
Отидохме при бялото дърво. Изкопахме грошовете. Имаше само двайсет и два гроша, но това беше всичко, което притежавахме. Знаех какво може да се купи с двайсет и два гроша. Не можеше да се купи много храна за трима души, а ние трябваше да извървим дълъг път, докато стигнем до място, където може да намерим работа.