Никъде нямаше и следа от заслон, но се обърнах и видях, че стоя на брега на дълбока, почти твърдо замръзнала река, която блестеше като стъкло. Погледнах надолу към повърхността и вместо собственото си отражение, видях празната стая, откъдето бях избягала, сякаш гледах от другата страна на стъклото.
Докато гледах, вратата се отвори и аз се изпънах като струна, но един миг беше достатъчен, за да съм сигурна: Мирнатиус не ме виждаше. Той влезе широко усмихнат и гладен и се зарадва, като видя, че стаята е празна. Затвори вратата и се облегна на нея. Протегна ръка надолу и без да гледа, я заключи целенасочено, а щракането стигна до мен като изпод вода.
— Ирина, Ирина, криеш ли се от мен? — извика нежно той, а ликуването в гласа му се засили, когато извади ключа и го сложи в джоба си. — Ще те намеря…
Започна да ме търси — зад паравана, пред камината, под леглото, в гардероба. Дори дойде до огледалото и аз потреперих, когато тръгна право към мен, но той се интересуваше само дали не се крия зад него. Когато се върна, усмивката му най-после изчезна. Отиде до прозореца и разтвори пердетата, но беше подбрал стаята внимателно: в нея имаше само един прозорец и той беше здраво затворен.
Обърна се разярен и лицето му се изкриви от гняв. Загърнах се още по-здраво, за да се предпазя от хапещия студ, а през това време той започна да чупи всичко в стаята. Накрая спря задъхан, след като беше свалил завесите от балдахина и преобърнал половината мебели, обладан от възмущение и гняв.
— Къде си? — крещеше той, а в гласа му се промъкна ужасно, нечовешко стържене. — Излез да те видя! Ти си моя, Ирина, ти ми принадлежиш! — Той тропаше с крак толкова силно, че масивното легло от гравирано дърво се разтресе. — Иначе ще ги убия всички, семейството ти, роднините ти, всички ще ги покося! Ако не излезеш веднага… Няма да ти направя нищо лошо… — добави той с внезапно ласкав тон, сякаш очакваше, че ще му повярвам. Почака малко и като не се появих, изпадна в див разрушителен пристъп. Той вече не ме търсеше, само чупеше и късаше всичко като обезумял звяр, който свирепо напада целия свят, а и самия себе си.
Той продължи да вилнее още известно време, а накрая нададе див крясък и се хвърли на пода. Мяташе се, тялото му се тресеше и на устата му излезе пяна. Този пристъп на безумие продължи един кратък миг, после той се отпусна безжизнен на пода, устата му провисна, а очите му се изцъклиха. Те бяха насочени право към мен с невиждащ поглед. Аз също го гледах за няколко дълги минути, както ми се стори, после той примигна.
Мирнатиус се обърна по корем, повдигна се на колене и с гримаса на болка се изправи. Дрехите му бяха разпокъсани и висяха като парцали от раменете му. Огледа счупеното легло и разхвърляната стая. Лицето му вече не светеше от жажда; сега изглеждаше уморен и объркан.
— Ирина? — каза той и дори повдигна скъсаната завивка да погледне отдолу, сякаш мислеше, че междувременно може неочаквано да съм се появила. Пусна завивката, отиде до прозореца и погледна и там, като изглежда не си спомняше, че преди малко вече беше проверил.
Със същото объркано изражение на лицето Мирнатиус прекоси стаята и отиде до камината, сякаш очакваше отговор оттам.
— Сега наистина си се надминал и си ме поставил в ужасно положение. Тя е дъщеря на херцог! И дори не си оставил труп. Какво си направил с нея?
Пламъците бурно се разгоряха и издигнаха, искри се разхвърчаха из стаята и някои паднаха на кожата му, но той не обърна внимание, а изгорените места изчезнаха също толкова бързо, колкото се бяха появили.
— Намери я! — казаха пламъците с глас, който съскаше, пращеше и поглъщаше. — Върни я!
— Какво? — извика Мирнатиус. — Тя не беше ли тук?
— Трябва да я имам! — каза огънят. — Ще я имам! Намери ми я! — Гласът се издигна до същите истерични нотки, които бяха излезли от неговата уста само преди няколко минути.
— О, прекрасно. Тя сигурно е подкупила стражата да я пусне. Какво искаш да направя аз? Ти беше този, който настояваше да се оженя за единственото момиче в света, което ще избяга от мен! И без това щях да имам достатъчно неприятности, ако трябваше да залъгвам баща й за някакъв трагичен и неочакван нещастен случай. Но ще бъде още по-трудно, ако тя е изчезнала.