Той не ми обърна никакво внимание, точно както не ми обръщаше никакво внимание в шейната: аз бях само нещо, което трябваше да се понесе. Изглежда, имаше около петдесет сребърни копчета за разкопчаване, пръстите му обаче вече стигаха до най-долните. Гледах го отчаяно и накрая направих последен неистов опит:
— Какво ще ми дадеш в замяна на правата ми?
Той мигновено се обърна към мен, ризата му висеше почти отворена и отдолу се показваха гърдите му, млечнобели като мрамора в двореца на херцога.
— Кутия със скъпоценни камъни от моята съкровищница.
Изпитах такова облекчение, че за малко щях веднага да приема, но си наложих да поема дълбоко въздух три пъти, както постъпвах на пазара, когато някой ми направеше много добро предложение. Старик ме гледаше с присвити очи, а той не беше глупав. Макар че не искаше да спи с мен, знаеше, че и аз не искам да спя с него. Беше ми дал ниска оферта, каквато нямаше да му струва нищо, и искаше да види дали бързо ще я приема.
Аз, разбира се, исках да приема — сега вече ясно виждах леглото зад завесите и бях сигурна, че той ще е жесток с мен; случайно или от желание бързо да приключи с тази работа, макар и не нарочно. Но си помислих какво би казал дядо ми: по-добре да не сключиш никаква сделка, отколкото да сключиш лоша сделка и винаги да те мислят за лесна плячка. Стегнах се, за да успокоя треперенето в стомаха си, и казах:
— Аз превръщам среброто в злато. Не можеш да ми плащаш в скъпоценности.
Той се намръщи, но не избухна.
— Какво искаш тогава? — попита той и прибави хладно предупреждение: — И помисли добре, преди да поискаш прекалено много.
Бавно издишах дъха, който бях сдържала. Естествено сега бях изправена пред нов проблем: не желаех да се предам лесно, но не трябваше и да поискам прекалено много, а откъде можех да знам какво би сметнал той за прекалено много? Освен това вече знаех, че няма да ме пусне да си отида и също така няма да ме убие, а не се сещах какво друго бих могла да поискам от него. Освен отговори.
— Всяка вечер, в замяна на правата си, ще ти задавам пет въпроса и ти ще ми отговаряш, независимо колко глупави ти се струват.
— Един въпрос — каза той. — И никога няма да питаш за името ми.
— Три — отвърнах аз, окуражена: поне не беше реагирал възмутено. Той присви очи, но не каза нищо. — Е, тук прието ли е да се ръкувате, когато сключвате сделка?
— Не — моментално отговори той. — Питай още две неща.
Ядосах се, но стиснах устни.
— Тогава как сключвате сделки тук? — попитах аз, защото виждах, че това ще се окаже важно.
Той ме изгледа изпод вежди.
— Предложението се прави и се приема.
Разбира се, аз все още не исках да се карам с него, но виждах, че той пак ме изпитва, а при три въпроса на вечер щях да получавам само минимални късчета информация.
— Това не е истински отговор на въпроса ми и ако отговорите ти са все така безполезни за мен, тогава утре няма да задам никакви въпроси — казах многозначително аз.
Той се намръщи, но поправи отговора си.
— Ти представяш условията си и се пазарим, докато аз престана да имам възражения. Следователно, ти си задала въпросите си при тези условия и аз на свой ред съм отговорил. Когато си задала третия си въпрос и аз съм му отговорил, сделката е завършена и повече нищо не ти дължа. Какво друго е необходимо? Ние не се нуждаем от фалшивите церемонии на вашите документи и жестове; всички уверения са излишни там, където поначало няма доверие.
И така, той беше сключил сделката, тъй като беше отговорил на първия ми въпрос като част от нея — което според мен беше нечестно. Но не се канех да се карам с него за това. Това означаваше, че до утре вечер имах право само на един въпрос, а исках да получа хиляда отговора. Но започнах с най-важното:
— Какво трябва да стане, за да ме освободиш?
Той диво се разсмя.
— Какво още не съм ти дал? Ръката си, короната си, титлите си. И ти искаш да си вдигнеш още цената? Не. Трябва да си доволна от това, което вече си получила от мен в замяна на дарбата си и, простосмъртно момиче, предупреждавам те — добави той с ледено съскане, а очите му се свиха и се превърнаха в сини сенки, като дълбоко течение в замръзнала река, предупреждение, че може да паднеш и да се удавиш във водата отдолу, — тази дарба е единственото, което те държи на мястото ти. Помни това.
След тези думи той грабна наметалото си, сложи го и изфуча навън, като затвори с трясък вратата.
Глава 11
Обичам козите, защото знам какво ще направят. Ако оставя кошарата отворена или има разхлабен кол в оградата, те ще излязат навън, ще избягат, ще унищожат посевите; ако не се пазя от краката им, ще ме ритнат, докато ги доя; ако ги ударя с пръчка, ще избягат, но ако ги ударя много силно, винаги ще бягат, щом ме видят, освен когато са много гладни и аз имам храна. Разбирам козите.