Мирнатиус почти изскочи от кожата си и се обърна да ме изгледа, сякаш бях призрак, или самата аз бях демон.
— Къде изчезна снощи! — извика той, въпреки че имаше свидетели.
Но той все пак не призова демона си и не се нахвърли върху мен да ме извлече навън с крясъци, а аз беззвучно въздъхнах от облекчение и сведох смирено очи.
— Спах много добре, след като си тръгна, господарю — казах почтително аз. — Надявам се, че и ти си спал така добре.
Той ме огледа от глава до пети, после огледа стражите от двете ми страни, които му се усмихваха съучастнически и съвсем очевидно не подозираха нищо. Всички наоколо се стараеха да скрият усмивките, които моят младоженски ентусиазъм предизвикваше. Когато очите на съпруга ми се върнаха към мен, той беше станал предпазлив. Разрушението, което предизвика в спалнята, включваше и булчинския ми сандък и всичките ми дрехи, но магическите му способности бяха възстановили и тях. По изумения му поглед виждах, че разпознава собственото си въображение в сложните виещи се шарки по дантелената гарнитура на връхната ми дреха. Беше съвсем очевидно, че не знаеше какво да мисли.
Стегнах се, прекосих залата и го хванах под ръка.
— Доста съм гладна — продължих аз, като се престорих, че не забелязвам как той изпъна мускули и се отдръпна от мен. — Ще седнем ли да закусим?
Не лъжех. Той не беше ме оставил да хапна много от сватбената вечеря, а студът още повече беше изострил апетита ми. На масата ядох за двама, а съпругът ми само бодна един-два пъти с вилицата, като от време на време се взираше в мен с присвити очи, сякаш искаше да се увери, че наистина съм там.
— Осъзнавам, скъпа моя, че в страстното си желание малко прибързано те откъснах от бащиния ти дом — каза ми той накрая. — Сигурно се чувстваш самотна, без никой от близките ти да е край теб.
— Мили съпруже, нямам нужда от друга компания сега, когато ти си до мен — казах аз, без да го поглеждам, — но признавам, че наистина ми липсва моята добра стара дойка, която беше край мен през цялото време след смъртта на майка ми.
Той отвори уста да каже, че ще изпрати да я повикат, но после замълча.
— Е — продължи той след малко, — когато се установим в Корон, ще я повикаме… скоро след това.
Така, като го накарах да мисли, че много искам тя да дойде, осигурих на Магрета известен период на безопасност. Благодарих му искрено.
През нощта беше паднал дълбок сняг, което ни задържа в къщата още един ден, а аз използвах всяка възможност да избегна компанията на мъжа си — старият ми катехист щеше да бъде изумен, ако видеше каква промяна беше предизвикал бракът в религиозните ми навици. Херцогинята изглеждаше малко учудена, когато поисках отново да отида в църквата след закуска, но аз споделих с нея, че майка ми е умряла при раждане и молех Пресветата дева да се застъпи за мен, при което тя одобри моето дълбоко чувство за дълг.
Разбира се, никой не харесваше факта, че за момента царят няма наследник, най-вече поради крехкия му вид. Гостите на масата на баща ми клатеха глава и твърдяха, че той отдавна е трябвало да се ожени. Мислеха, че не можем да си позволим междуособици за престола. Ако можехме, такива щяха да настъпят преди седем години, когато старият цар и големият му син умряха и оставиха за наследник подозрително красивото като цвете тринайсетгодишно момче, а всички ерцхерцози и принцове се гледаха над главата му като лъвове.
Някои от тях през годините дори идваха във Висня да търсят подкрепата на баща ми, а аз седях на масата, гледах в чинията си и слушах отговорите му. Те никога не говореха направо и той никога не им отговаряше направо, но им предлагаше, например, поднос с прясно изпечени сладкиши с мармалад от горски плодове, който идваше от Светя.
— По пазарите тук има много търговци от Светя. Те винаги се оплакват от тарифите — казваше небрежно той, с което им напомняше, че царят на Светя има голяма флота и жадно гледа към нашите пристанища.
— Говори се, че миналия месец третият син на хана е опустошил Риодна на изток — казваше той при друг случай, с което напомняше, че Великият хан има седем синове, жадни да нападат и плячкосват, а всичките те са доказани войни и разполагат с големи грабителски орди.
Миналата година бяхме на гости на принц Улрих. Вечер, след като Василия и нейните шушукащи приятелки напускаха масата, като ми хвърляха доволни погледи, защото нямаше опасност да стана красавица, аз оставах до баща си. Улрих, чиято дъщеря все още не беше омъжена за царя, макар че вече би трябвало да е станало, говореше за растящите цени на солта, от което забогатяваше, и колко напредват в ездаческото изкуство неговите млади рицари. В последната вечер от визитата ни баща ми протегна ръка, за да вземе лешници от една купичка и разсеяно каза: