Оттам тръгнахме по висока спираловидна стълба, тясна и виеща се около вретеновиден кристален стълб. Ставаше все по-светло и така разбирах, че се движим нагоре, но нищо друго не се променяше и изглеждаше, че всичко това може да продължи вечно.
— Изведи ни от тази стълба, ако можеш — казах, когато почувствах, че повече не издържам. Флек само погледна назад към мен, наведе глава и продължи изкачването, но на следващия завой излязохме на една площадка.
Не знаех дали площадката си е била там, или се е появила специално за нас, и не ме интересуваше. Просто бях благодарна, че се измъкнах от тясната стълба. Но излязохме на някаква поляна с лозе, което в началото сметнах за поредната странност, а после осъзнах, че то е умряло: под изсъхналите от корените пръчки на тъмносивата лоза се виждаха тънки перголи от бледосиво дърво, забити в напуканата почва, а по изсъхналите клони със сухи листа имаше малки твърди плодове. Флек бързаше да отмине мъртвото лозе и аз бързах с нея. Имах чувството, че вървя през гробища.
Изкачихме още три стълби, но те не бяха толкова потискащи, и накрая се озовахме в по-светъл проход, който плавно вървеше нагоре. После неочаквано минахме под един свод и бяхме пак в стаята ми. По нищо не бях усетила, че сме я приближили.
Радвах се, че повече няма да вървя. Почувствах се много уморена, все едно бях обиколила най-далечните села около дома ми и бях извървяла много мили, докато се прибера, с тази разлика, че тук бях слизала надолу и се бях качвала нагоре в дълбоката крепост на тяхната планина. Но не се радвах, че се прибирам в стаята си. Тя не беше нищо повече от затворническа килия, а цялата тази планина беше оградата на тъмницата. Флек ми донесе чаша вода, както бях поискала, после се поклони и побърза да си тръгне. Радваше се да се отърве от мен, преди да съм й заповядала да ме заведе на друго глупаво и неудобно място, защото не знаех къде отивам и не можех да попитам, а тя не можеше да ме предупреди, че това са места, които самите те избягват.
Миг след като тя излезе, от стаята вече нямаше изход. Нищо, аз и без това нямаше къде да отида. Седнах до сандъка, взех шепа сребро и започнах презрително да го хвърлям обратно, превърнато в злато. Работех с мрачна ритмичност, като съзнателно не бързах. След известно време събрах последните сребърни монети и ги превърнах в златни, тъкмо когато Цоп влезе и донесе табла с вечерята ми. Помислих си пак да настоявам кралят на Старик да дойде да вечеря с мен, единствено за да го накажа, само че и аз не заслужавах такова наказание, затова седнах да вечерям сама, а той се появи, когато свършвах.
Веднага отиде до сандъка и го отвори. Дълго време не каза нищо, само стоеше и гледаше слънчевата светлина, която се отразяваше в блесналите му от алчност очи и озаряваше ледените му черти със златен блясък. Довърших вечерята си и отидох при него.
— Слугите се държаха добре и изпълняваха всичките ми заповеди — казах мило аз: исках да знае, че се бях справила много добре сама и съм се чувствала удобно без каквато и да е помощ от него.
Но той дори не вдигна поглед от сандъка.
— Както и трябва да бъде. Задай въпросите си — каза той с пълно пренебрежение и аз мигновено осъзнах, че всичко, което съм направила, е още по-удобно за него. Сега той дори не трябваше да си спомня за мен повече от веднъж на ден. Щях да седя в стаята си, да превръщам среброто в злато и да умирам от скука, а три въпроса дневно едва ли бяха голямо бреме за него.
Стиснах зъби.
— Какви са задълженията на кралицата на Старик? — попитах студено, след като се замислих за миг.
Естествено не исках да съм му полезна с нищо повече, но работата е това, което определя мястото на човек в света. Ако за момент допуснем, колкото и да е невероятно, че съм се омъжила за ерцхерцог и съм заобиколена от слуги, щях да знам какво да правя — да управлявам домакинството и да се грижа за децата, когато се родят; да се занимавам с изящно бродиране, тъкане, да играя централна роля в двора. Тук нямах представа какво е предназначението ми, а дори и да не ми харесваше, все пак исках съзнателно да пренебрегвам задълженията си, а не да не ги изпълнявам само защото съм глупаво момиче, което не знае какви са те.