После стана следобед и не знаех какво да правя. Панова Манделщам седна да преде вълна, панов Манделщам четеше книга, а аз не знаех как се прави това.
— Какво трябва да правя? — попитах аз.
— Ами защо не излезеш навън да си поиграеш, Степон? — каза панова Манделщам, но аз и това не знаех как се прави, само че тогава панов Манделщам й каза:
— Другите момчета… — Тя притисна ръка към устата си и му кимна, а те си мислеха, че момчетата в града ще бъдат лоши с мен, защото аз може би съм помогнал да убият баща ми или само защото бях новото козле.
— Какво правеше Ванда, когато беше тук? — попитах аз, но си спомних, веднага щом зададох въпроса. — Тя събираше парите.
— Но ти си много малък, за да го правиш — каза панова Манделщам. — Защо не отидеш да видиш дали ще намериш гъби в гората? Знаеш ли как да познаваш гъбите, които стават за ядене?
— Да — казах аз и тя ми даде кошницата, но днес в гората беше навалял много сняг, затова нямаше смисъл да ходя за гъби. Излязох навън, погледнах снега и не видях никакви гъби. После реших да опитам да събирам парите, въпреки че съм малък, защото ако Манделщам не го правеше и Ванда не го правеше, не виждах кой друг ще го прави. Някой друг беше живял в къщата, спомних си, че Ванда говореше за него, но не си спомнях името. Почувствах се особено, когато се мъчех да си спомня, а името не идваше, защото имената винаги идваха в ума ми, когато поисках. Но нямаше значение, защото бях сигурен, че сега в къщата и в обора нямаше никой друг, защото бях ги прегледал. Ако го бях намерил, просто щяха да го попитам как се казва и вече нямаше да се чувствам особено. За всеки случай погледнах и в кокошарника, да не би някой да се е промъкнал там, но там имаше само кокошки. Значи нямаше никой друг освен мен.
Беше денят след пазарния в четвъртата седмица на месеца, което означаваше, че Ванда щеше да събира парите от двете села надолу по коларския път на югоизток от града, а имената, от които трябваше да събира, бяха Риберник, Хурол, Гнадис, Провна, Цумил и Двури. Повтарях си имената по пътя, защото звучаха като хубава песен в главата ми. Когато стигнах до там, чуках на всички врати и питах как се казват, а ако името беше едно от тези имена, подавах кошницата. Те ме поглеждаха и после слагаха неща вътре.
— Горкото дете! — каза нежно панова Цумил и сложи ръка на главата ми. — И евреите веднага те накараха да работиш!
— Не са — отговорих аз, но тя само поклати глава и сложи няколко кълба прежда в кошницата. После ми даде нещо да ям, което се казваше бисквита. Веднъж Ванда беше донесла такива вкъщи, които панова Манделщам й беше дала, и те бяха много вкусни. Затова не спорих с панова Цумил, просто изядох бисквитката, която също беше много хубава.
— Благодаря — казах аз и си тръгнах.
После се върнах, показах на панова Манделщам кошницата.
— Значи не съм много малък — казах аз.
Тя погледна в кошницата и много се разстрои. Не знаех защо, но панов Манделщам сложи ръка на рамото ми и каза:
— Степон, трябваше да ти обясним. Много важно е при събирането на пари да се води точна сметка. Мислиш ли, че ако много се напрегнеш, ще си спомниш и ще ни кажеш къде точно си бил и кой какво точно ти е дал?
— Да — отговорих аз. — На този ден от месеца Ванда ходеше при Риберник, Хурол, Гнадис, Провна, Цумил и Двури. — После посочих всяко нещо и казах кой ми го е дал. Мисля, че след това панова Манделщам пак беше тъжна, но ми даде кнедли с гъст сос с моркови, картофи и истинско пилешко месо вътре и чаша чай с две големи лъжици мед, затова сигурно грешах.
Със Сергей не искахме да оставаме в малката къщичка, но беше невъзможно да тръгнем веднага. Когато се събудихме на първия ден, снегът беше затрупал входа и первазите на прозорците, а пред тях имаше дълбоки преспи. Излязохме навън и отвсякъде ни ограждаше побелялата гора, показваха се само малки части от тъмните стволове на дърветата, а клоните им се бяха превили под тежестта на снега. Дърветата точно бяха започнали да се разлистват, а сега бяха потънали в сняг. Не знаехме къде се намира пътят.
Огледахме около къщата. Намерихме много неща. В градината имаше картофи и моркови, както и навес, където бяха отглеждали кози, а сега имаше един куп стара слама, и друг куп остригана вълна, по-висок от мен. Вълната не беше прана, долните слоеве бяха мръсни и мухлясали, но отгоре все още имаше добра вълна. На рафта имаше кошница, а в ъгъла и лопата, с които по-лесно щяхме да изровим картофи. Вътре в къщата на един рафт намерихме сгънато одеяло.