През целия ден грееше слънце и беше топло, макар че земята все още беше покрита със сняг. Но скоро снегът започна да се топи. Сергей отиде да донесе дърва, а аз сложих картофите и морковите да се варят и се захванах да ни направя нови обувки от сламата. Бях изгубила едната си обувка, а другата се разпадаше. Използвах и малко от вълната, за да не са обувките много твърди, тъй като нямахме истинска кора. Вълната беше пълна с бодили, коприва и тръни. Стопих малко сняг и я изпрах, но нямах гребен. Трънчетата избодоха ръцете ми и ме смъдяха, докато работех. Но имахме нужда от обувки.
Бях завършила един чифт за Сергей, когато той се върна с дърва за печката. Пробва обувките и те не бяха никак лоши. Ядохме картофи и моркови, после направих обувки и за себе си, а когато и те бяха готови, изплетох пердета за прозорците. Сергей намери гнездо на птици с яйца, които бяха кафяви на точици, което значеше, че можем да ги вземем. Изядохме ги, после се стъмни и пак легнахме да спим.
На сутринта открихме сандък за зърно, защото снегът около него се беше стопил, и той беше до средата пълен с овес. Имаше достатъчно, за да останем и да ядем дълго време. Спогледахме се. Вещицата не се беше върнала и си помислих, че тя може би никога няма да се върне. Все пак не ми харесваше това, че постоянно намирахме толкова много неща.
— Може би трябва да си тръгваме — казах неохотно на Сергей. Искаше ми се да си тръгнем, но в същото време не ми се тръгваше. Кой знае дали ще намерим пътя. Но после Сергей погледна към небето, погледнах и аз — слънцето се скриваше. Пак заваля сняг. Нямаше къде да отидем.
Сергей помълча за известно време. И на него работата не му харесваше.
— Може да поправим стола и леглото, в случай че някой някога се върне.
Това ми се стори много добра идея. Ако само взимахме картофи и моркови, вълна и овес, и живеехме в къщата, без да даваме нищо, щяхме да сме крадци. Ако някой се върнеше тук, щеше да се ядоса, и то с право. Трябваше да платим с нещо.
Внесох овеса вътре и докато се вареше, направихме нова седалка за стола: Сергей отиде навън в снега и накъса тънки млади клонки, от които направи рамка, а аз вплетох около нея слама и вълна, както бях направила с обувките, докато стана достатъчно здрава, за да я вържем за стола. И столът беше готов.
Имахме намерение само да направим нова рогозка за леглото, но когато се нахранихме, Сергей излезе, за да донесе дърва и почти веднага се върна. Беше намерил куп дърва за огрев, скрити под снега зад къщата, а до тях дръвник с брадва, която някой беше оставил забита в него. Брадвата беше ръждясала, а дръжката й започнала да гние и пълна с трески, но Сергей изтърка ръждата с един камък и вече можеше да я използва, за да цепи дърва, макар че дръжката нараняваше ръцете му. Сега вече можехме да направим нова рамка за леглото, не само нов дюшек.
Страх ни беше да останем, но сега ни беше страх и да си тръгнем, без да сме свършили работата. Сякаш нещо ни принуждаваше да направим онова, което бяхме обещали. Както и да е, все още валеше. Сергей започна да прави рамката, а аз се захванах с рогозката.
На сутринта снегът беше натрупал до колене. Поне имахме храна и къщата беше топла. Сергей работеше по рамката, а аз изплетох шест големи възглавници като седалката на стола, за да ги сложа на скарата. Напълнихме ги със слама и чиста вълна. Помислих си, че накрая сме свършили работата и можем да си тръгнем, когато поискаме. Целият ден беше слънчев и снегът продължи да се топи. Със Сергей решихме на другия ден да си тръгнем.
На сутринта излязохме навън да потърсим още нещо за ядене от градината, което да вземем с нас, и намерихме цяла леха с ягоди. Растенията умираха от студа, а плодовете бяха замръзнали, но все пак ставаха за ядене. Влязох вътре, за да потърся съд, в който да ги носим и на един рафт в тъмния ъгъл до печката намерих стари буркани, които преди не бях забелязала, макар да бях почти сигурна, че прегледах всичко. Един голям буркан беше празен и щеше да събере ягодите. Друг беше пълен със сол, а в трети имаше малко мед, все още добър на вкус.
Това беше лошо, но още по-лошо беше, че до най-големия буркан имаше старо дървено вретено и куки за плетене. Което означаваше, че не сме си свършили работата, защото сега можех да изпреда вълната и после да плета, което от своя страна означаваше, че ще можем да направим истински дюшек, като онзи, който е бил на леглото, но е изгнил. Показах вретеното и куките на Сергей.