Добър отговор, доколкото е възможно: можех само да се надявам, че някоя чудовищно могъща вещица няма да пристигне и да реши да изяде Магрета за вечеря вместо кашата, която тя е изяла. Исках да знам още малко, като например откъде беше дошла храната или кой е запалил огъня, но не можех да си го позволя; имах по-важен въпрос.
— Обещах на братовчедка си Басия, че ще танцувам на сватбата й. А тя ще се омъжи след три дни.
Мислех, че ще трябва да продължа сама нататък, но той вече ме гледаше с пламък в очите. Предположих, че след като те тук така сериозно възприемат обещанията си, той веднага си помисли, че ме е хванал натясно. Което беше така, но не точно както той си го представяше.
— Тогава, изглежда, ще трябва да поискаш помощ от мен — каза тихо той, като очевидно се забавляваше. — И да се надяваш, че няма да ти откажа.
— Е, ти няма да го направиш за мен — казах аз, а той изсумтя развеселено. — Освен това си ми дал да разбера, че съм ти ценна само заради едно нещо. Така че колко злато искаш да превърна, за да ме заведеш на сватбата на Басия?
Той се намръщи с известно съжаление, сякаш се беше надявал, че ще се просна в краката му, но беше достатъчно практичен, за да не остави съжалението да му попречи.
— Имам три склада със сребро, един от друг по-големи, и ти ще превърнеш всяка монета в златна, за да те заведа там: трябва да работиш бързо, защото ако не свършиш работата навреме, няма да те заведа, а ти няма да си удържала на думата си — завърши той триумфално, сякаш държеше брадва над главата ми, което може би беше така; имах лошото предчувствие, че ако не удържа на думата си, това щеше да се счита за престъпление, изискващо смъртно наказание.
— Добре — отговорих аз.
Той подскочи и ме изгледа изумено.
— Какво?
— Добре! — повторих аз. — Ти току-що поиска…
— И сега, за пръв път, ти не се опитваш да се пазариш… — Не се доизказа, по лицето му пак се появиха искри, а мен ме обзе мрачно предчувствие, въпреки че той горчиво каза: — Споразумяхме се. И дано изпълниш колкото можеш повече от задачата си.
— Колко точно са големи тези складове? — попитах аз, но той вече излизаше от стаята и не спря.
Аз също не спрях. Тревожно разтърсих звънеца и Цоп влезе плахо, като тайно поглеждаше да види дали — и аз не знам какво — дали не ме е удушил, или набил, или по някакъв друг начин наказал за ужасната дързост.
— Има три склада със сребро в двореца — казах аз. — Искам да ме заведеш там.
— Сега? — попита тя колебливо.
— Сега — отговорих аз.
Глава 14
Гледах как Мирием си заминава и после влязох вътре. Магра се беше свила до печката, увита във всички свои неща, плюс наметката и кожата. Помолих я да си легне, но тя поклати глава: леглото беше покрито само със слама и тя обясни, че е много твърдо за старите й кокали.
— Поспи си ти, душенка — каза тя. Вече си беше намерила работа: вретено и вълна; не обичаше да седи със скръстени ръце. — Ти легни и си почини, а аз ще ти попея.
Леглото беше тясно, твърдо и неудобно, но не бях спала хубаво от сватбената си нощ, а моите кокали не бяха стари. С познатия ми скърцащ глас на Магрета в ушите, заспах дълбоко. Когато се събудих, навън все още беше тъмно, но се почувствах твърде отпочинала, за да е посред нощ. Магра дремеше на стола. Облякох коженото си палто и излязох навън.
Границата между нощта и здрача си стоеше на същото място, където пресичаше градината. Гората се издигаше гъста и мълчалива от другата страна на стената; не се чуваха никакви птички и животни, цареше дълбока тишина. Отидох в задния двор да проверя голямото корито. Мирием ми беше помогнала да го избутаме до гърба на огнището навън от къщата, и водата не беше съвсем замръзнала. Разчупих ледената кора с пръчка и там в тъмната вода видях царската спалня, светеща с целия си позлатен блясък. Мирнатиус, буден и облечен, крачеше напред-назад из стаята, като малко накуцваше, сякаш се беше контузил. Слугите, почтително навели глави, бързаха да му сервират закуската. Не знаех какво си представяха те, че се е случило с мен.
Влязох вътре и целунах Магрета по бузата. Тя все още предеше до огъня.
— Иринушка, не се връщай там — каза тя с треперещ глас, като стискаше ръката ми. — Прекалено опасен е този план, който сте измислили. Това сатанинско създание иска да те погълне.