— Добре. А междувременно — продължих аз — пиши на херцозите си и ги покани да дойдат да отпразнуваме заедно сватбата ни. А когато пишеш на принц Улрих, не забравяй да му кажеш, че настоявам да видя милата ми приятелка Василия. Когато дойде, ще я направя първа придворна дама.
Той ме погледна намръщено.
— Това какво общо има с…
— Не можем да допуснем тя да се омъжи за Казимир — напомних му аз малко нетърпеливо; вече бяхме говорили за това.
— Ако Казимир и Улрих искат да ми откраднат трона, мислиш ли, че ще се спрат, защото дъщеря му е твоя придворна дама? — попита той.
— Ще ги интересува дали имат кръвна връзка помежду си — казах аз. — А още по-хубаво ще бъде, ако вместо това има такава, която обвързва Улрих с теб. Ще я омъжим веднага, щом пристигне. Имаш ли някакви подходящи роднини в двора — някой млад и красив мъж по възможност? Няма значение — добавих аз, като видях празния му поглед. Той имаше две лели и знаех, че бяха родили десетина деца. Не познавах всички, но вероятно щеше да има поне един неженен мъж или подходящ вдовец. — Ще потърся някой. Ти и без това трябва днес да ме представиш на двора.
— И защо, по-точно? Уверявам те, че това за теб няма да бъде приятно изживяване. Моят двор има много високи стандарти, когато става въпрос за красотата.
Очевидно той не беше очаквал, че ще живея достатъчно дълго, за да ме представи на двора. Може би все още не очакваше.
— Аз съм твоята царица, така че те ще трябва да свикнат с недостатъците ми. Трябва да потушаваме всички слухове в зародиш. Слугите вече сигурно са разнесли из двореца, че изчезвам нощем, а не можем да си позволим да се шушукат такива неща. Тази година реколтата ще бъде лоша, дори и да успеем да спрем зимата. А ти вече успя да разгневиш голяма част от благородниците.
Виждах, че искаше още да протестира, но после погледна натрупания сняг на балкона и замълча. Той всъщност не беше глупав. Просто нито за миг не се беше замислял за политика. Сигурно искаше единствено опиянението от властта, богатството, лукса и красотата, но не и работата, свързана с нея: изобщо не беше амбициозен.
Разбира се, ако се беше замислил за политиката, щеше да си зададе далеч по-важния въпрос — за кого да оженим Казимир. А отговорът беше — за мен, веднага щом Мирнатиус и демонът му бъдат замразени, или изгорени на кладата, или най-малкото разобличени пред целия двор и принудени да избягат, а аз получа анулиране на изцяло неконсумирания си брак.
Не харесвах особено принц Казимир. Веднъж дойде на гости на баща ми и тогава аз бях извън полезрението му, затова не се беше постарал да се представи добре. Накара едно слугинче да седне на скута му и да му се усмихва, сякаш й беше много приятно, когато стискаше гърдите й и я пляскаше по задника; но три дни по-късно си замина, а тя имаше златна огърлица, която не би могла да си купи със свои пари, така че поне я беше възнаградил с нещо. Той беше горе-долу на годините на баща ми, изключително повърхностен човек. Но не беше глупав, нито жесток. И още по-важно, доста сигурна бях, че няма да се опита да погълне душата ми. Изискванията към съпруга ми се бяха принизили.
Оплела бях мрежа, която да обхване цялата Литвас. Казимир на трона, оженен за мен, щеше да е доволен. Василия, омъжена за племенник на покойния цар, най-малкото би възпирала Улрих, а аз щях да му прошепна, че ще е много добре, ако милата ми приятелка започне да ражда деца едновременно с мен и щях да му обещая, че в крайна сметка ще има внук на трона. Това щеше да задоволи както него, така и роднините на Мирнатиус. Всичко, което трябваше да уредя, беше мястото, на което да застане Мирнатиус, и там той удобно да стъпи на капак в пода, откъдето да пропадне направо в недрата на ада, стига да намеря начин да дръпна пружината.
Но първо трябва този демон да убие крал Старик, защото иначе няма да е останала никаква Литвас, която да спасявам. Станах от дивана, после спрях и се намръщих, сякаш току-що ми е хрумнала нова идея.
— Чакай — казах рязко. — Трябва да се върнем в къщата на баща ми, за да празнуваме. Когато пишеш на принцовете и ерцхерцозите, кажи им да дойдат във Висня, а не тук.
— Защо трябва… о, няма значение — промърмори той, размаха ръка във въздуха така грациозно, както птицата размахва криле, преди да отлети; бях подготвила няколко оправдания, но те бяха доста неубедителни, така че по-добре, че не се наложи да ги използвам. Нямах намерение да му казвам предварително, че се надявах след три дни самият крал Старик да е във Висня за друго празненство.