Потърсих вълната си на етажерката, но я нямаше там. Фината гладка прежда беше със същия цвят. Когато я разгледах по-отблизо, видях, че е същата вълна. Само че беше изпредена по различен начин, сякаш за да ми се покаже как се прави това.
Сергей впери поглед в сандъка за дърва. Беше полупразен. Спогледахме се. През нощта отново беше станало много студено, затова един от нас сигурно беше слязъл от печката да сложи още дърва. Но знаех, че аз не съм го направила, а по лицето на Сергей ясно виждах, че и той не го е направил.
— Ще изляза да видя дали мога да хвана някоя катеричка или заек. И през това време ще събера дърва.
Все още имаше достатъчно вълна от онази, която Сергей ми беше изпрал. Никога не съм успявала да изпреда толкова фин конец като този тук, но сега се стараех да го правя по-добре. Дълго време ресах вълната със сребърния гребен, като внимавах да не счупя зъбците, и когато накрая започнах да преда, изведнъж си спомних, че майка ми винаги казваше да навивам преждата постегнато. Помъчи се да я навиваш по-стегнато, Ванда. Бях забравила за това. Престанах да се старая, след като тя умря. Никой в нашата къща не знаеше по-добре от мен как трябва да се прави това. Погледнах собствената си пола, която беше изплетена грубо от моята неравна прежда. Преди да умре, майка ми навиваше големи кълба преждата от нашите кози, носеше ги на съседката през три къщи, която имаше стан, и се връщаше с вълнен плат. Но тъкачката не приемаше моята прежда, затова нашите дрехи ги плетях аз.
Отне ми много време, може би часове, докато изпреда едно кълбо хубава прежда. Сергей се върна, когато привършвах. Беше хванал сивокафяв заек. Направих още една тенджера с каша, докато той го одираше. Сложих всичкото месо и кокали в тенджерата и сготвих задушено с кашата и малко моркови. Приготвих толкова, колкото събираше тенджерата, повече, отколкото ние двамата щяхме да изядем. Сергей видя какво правя, не каза нищо и аз не казах нищо, но и двамата мислехме едно и също: не искахме онзи, който ядеше нашата каша и предеше нашата прежда, да остане гладен. Ако не изядеше кашата, кой знае какво друго щеше да изяде.
Докато яденето се готвеше, реших да започна да плета. Исках да проверя каква част от леглото мога да покрия с преждата, която вече имах, за да не губя време да преда повече, отколкото ни е необходимо. Започнах с това, че изплетох ивица два пъти по-дълга от леглото, като често проверявах дължината, и оттам продължих. Работата не вървеше бързо. Стараех се да се получават равни и гладки бримки. Но не бях свикнала да плета толкова внимателно. Трудно ми беше постоянно да помня, че плетката не трябва да е толкова рехава. После на едно място я направих прекалено стегната, но забелязах едва когато бях изплела три реда и трябваше много да натискам, за да вкарам куките. Продължих напред и се опитвах да поправя нещата нататък, но последният ред стана много стегнат и много бавно вървеше, както когато се опитваш да вървиш през гъста кал, затова накрая се предадох, разплетох тези три реда и повторих сбърканата част.
Когато свърших първото чиле, спрях да проверя колко съм направила. Беше дълго колкото ръката ми, беше толкова добре изпредено и навито, че имаше повече прежда, отколкото си мислех. Премерих дължината на леглото с ръце и отброих десет. Оставаха ми пет чилета и кълбото вълна, което направих днес. Значи ако направех само още три кълба вълна, щеше да ми стигне. Сгънах внимателно плетивото си, поставих го на рафта и продължих да преда.
Предох цял следобед. Ставаше все по-студено и по-студено. Около вратата и прозорците имаше малки облачета мъгла, където въздухът отвън влизаше през цепнатините и скрежът проникваше вътре. Сергей не можеше да ми помага в плетенето, затова направи дървени панти за вратата. Използва някакви стари пирони и малък ръждясал трион, които намери в един ъгъл на навеса. Вътре в къщата закова още клони на входа и намали отворите, за да спира вятъра. Направи същото и с рамките на прозорците. После ги замаза със слама и кал. След това студеният въздух не влизаше и вътре стана топло и уютно. Печката и кашата изпълниха къщичката с приятна миризма. Усещането, че се намирам в това топло и спокойно място с храна, беше странно. Лесно се свиква на такова нещо.