— Така ли се говори с един божи равин?
— Крадецът си е крадец.
Рифкеле се олигави и заквича.
— Шшш — прошепна дрезгаво равинът на Албърт и закърши посивелите си ръце. — Ще изплашите съседите. Чуйте ме, г-н Гапс, видяхте със собствените си очи как изглежда истинската корона. Давам ви честната си дума, че никой от многобройната ми клиентела не я е виждал досега. Показах ви я заради баща ви, за да ми я поръчате, защото тя ще го спаси. Не разваляйте сега чудото.
— Чудо — изрева Албърт, — долно измамно фокусничество с някаква идиотска атмосфера и хипнотични огледала. Хипнотизирахте ме, измамихте ме.
— Бъдете така добър — умоляваше го равинът, препъвайки се, докато се луташе сред празните столове. — Имайте милост към стария човек. Помислете за горката ми дъщеря. Помислете за баща си, който ви обича.
— Той ме мрази, кучият му син, да пукне дано! Сред взрив от тишина момичето се разциври от ужас.
— Аах! — изкрещя равинът с обезумели очи и посочи с пръст към бога на небето, — Убиец! — изкрещя той потресен.
Баща и дъщеря се хвърлиха стенещи в прегръдките си, а Албърт се спусна по кънтящото стълбище, главата му се пръскаше, надупчена от шишовете на болката.
Един час по-късно възрастният Ганс склопи очи и издъхна.