Козимо проследи погледа ми. Погледна нататък към долината. А после нагоре към възвишението. Видях, че си мисли същото. Нямаше нужда да казваме каквото и да било. Изкачихме се нагоре сред гъсталака и стигнахме до върха на възвишението.
Беше равен. Голям. Обрасъл с дървета и храсти. Но нямаше нито един голям заоблен камък. Сякаш върхът е бил разчистен и заравнен, а после пак е обрасъл.
Обърнах се и обходих местността с поглед — амфитеатъра, хълмовете, склона към долината, на който е било разположено старото село и в чието подножие в момента се намираше новото. Разположението беше перфектно. Къде бих построил храм, ако бях римски строител? Няколко минути се разхождах напред-назад, подритвайки тревните туфи и оглеждайки терена.
В момента биха ми послужили георадар, дрон и екип от копачи. Но разполагах само със себе си и очите си. И крака си, който подритваше тревата и ровеше земята.
На едно място, където пръстта беше дебела само няколко сантиметра, намерих плосък камък. Започнах да рина земята и тревата. Накрая клекнах и разрових колкото може повече от горния слой с ръце.
Камъкът беше с размер 60х60 сантиметра. Квадратен. Плосък. Изсечен с точност до милиметъра.
Обърнах се към Козимо.
— Храмът!
Деветнадесета глава
Руините на храма
1
Амитерно, петък
Поседни до мен, любими, разкажи ми какво е станало, след като мен вече ме е нямало.
Скъпа моя Даян, ти вече не си сред нас. Но аз сядам до теб и нежно сплитам пръсти с твоите. От създаването на света досега са умрели над сто милиарда души. Всеки един от нас представлява топяща се снежинка. Животът ни е само зирка слаба светлина между две идеално черни вечности.
Местността беше окъпана в блещукащата слънчева светлина. Денят беше горещ. Двамата с Козимо оставихме колата на един импровизиран паркинг, устроен на хълма над района на копаене. Отрядът от археолози на МНД пристигна бързо. Първите екипи бяха на място още вчера вечерта. Останалите пристигнаха през нощта и сутринта. Булдозери, трактори, минибагери, камиони. Контейнери, пълни с техническо оборудване и инструменти. В момента един екип изкопаваше пръстта, пясъка, тревата и торфа, покрили основата на храма.
Търсеха миналото.
Двамата с Козимо спряхме за малко, за да ги наблюдаваме как работят, след което слязохме по хълма и тръгнахме към района на копаене. Бяха закрепили алуминиева стълба без парапет за склона, по който се стигаше до храма. Издигаха платформа с бараки за живеене на равното пространство до амфитеатъра, точно под хълма, върху който се копаеше. Техническите ръководители на работниците имаха своя собствена барака. Две долепени една за друга бараки служеха за обща стая и столова.
Аз самият отдавна не бях работил на колене, събирайки мръсотия под ноктите си. Припомних си първите ми стъпки като археолог през 90-те години. Мистрия, четка със стоманени зъбци и обикновена четка. Гребло и лопатка, сито и градински маркуч. Нивелир на тринога и теодолит. В днешни времена високотехнологични дронове щателно изследваха района на копаене. Георадар, магнитометър, измервателен уред за съпротивление. Техническо оборудване, за което ти трябваше магистърска степен по инженерни науки, за да разбереш как се използва.
Двамата с Козимо поздравихме техническия ръководител на археолозите и научните ръководители под негов надзор. Той беше пълен, енергичен французин с гъста брада. За радост на Козимо много от ръководителите пушеха цигари и лули, така че той запали своята лула без никакви угризения.
Присъствахме на една среща относно по-нататъшния план за копаенето, след което бавно започнахме да се разхождаме наоколо, наблюдавайки работата.
Около два часа следобед археолозите, които отговаряха за финото разкопаване, вече бяха стигнали до останките от основите на храма с размер 15х30. За щастие, горният слой свободна маса, който ги покриваше и който се състоеше главно от пръст, мухъл, пясък и дребни камъни, не беше много дълбок. Част от пода на основите беше украсена с мозайка. Най-интересен беше входът към частта под земята. Намираше се вляво от главния вход. Беше затрупан с камъни и пръст. Да не би стълбите към подземната част да водеха към крипта? Или може би тя е служила само за склад? Двамата с техническия ръководител на археолозите измислихме план за изкопаването на пръстта и камъните. Работата бързо напредваше. По време на една от почивките се обадих на Макнамара, за да го уведомя докъде сме стигнали. Той не спираше да ме хвали и поздравява, а накрая ми съобщи, че вече си е купил самолетен билет, за да може да следи начинанието.