Тя учудено се огледа, сякаш едва сега осъзнаваше, че сме в погребална камера — криптата на самия Пилат Понтийски.
2
Петнайсет минути по-късно седяхме на една маса на тротоара в кафене на площада долу в селото. Тя си беше поръчала диетична „Кока-Кола“ с лед. Залезът придаваше на небето на запад леко червеникаво сияние. Из въздуха се носеше сладкото ухание на люляк. Говорехме си от известно време. За майка ѝ. За мен. За връзката ни онова лято преди цял един живот. Но най-вече за нея. Анджелина. Моята дъщеря. За живота ѝ и за това що за човек беше. Не споменахме бъдещето. Много въпроси бяха твърде големи.
— Не знаех как да се свържа с теб — призна ми тя. — Мама каза, че си малко скептичен по природа.
Срещнах погледа ѝ. „Страхувала си се да не те отхвърля — помислих си аз. — Толкова много приличаш на мен. Не знаеш дали си желана.“
Очите ѝ се насълзиха.
— Чела съм за теб. Знам, че обичаш шифри, ребуси и подобни неща. Така че реших, че ще откликнеш, ако направя нещата малко по-мистериозни.
Не се сдържах и се усмихнах. Най-накрая проумях всичко. Анджелина ми е изпращала ребусите, анаграмите и снимките. Нервно си прочистих гърлото и инстинктивно започнах да се държа като професор.
— Ти ми изпрати всичките онези странни съобщения.
Тя едновременно се изкиска и изчерви.
— За да разбера, че си ми дъщеря ли? — объркано попитах аз.
— Исках само да осъзнаеш, че Даян ти е родила дъщеря.
Някъде излая куче. Наблюдавах как една старица се клатушка през площада с мрежеста пазарска чанта в ръка.
— Но, Анджелина, нито един от ребусите и анаграмите не намекваше такова нещо.
— Напротив! Всички го намекваха.
— Опита се да ми разкриеш коя си чрез препратки към разследването ли?
— Разследване?
— Да? Убийството на Самуел Рицо. Изчезналото писмо.
— А?
— Постепенно успях да разгадая шифрите. Или поне някои от тях.
Анджелина ме погледна объркано.
— В нито един от шифрите не ставаше въпрос за разследването. Или за Рицо. Камо ли пък за пергаментите. Наистина ли си помислил това? Не, не. Не това беше контекстът им.
— Тогава за какво ставаше въпрос в тях?
— За теб и мама. А в някои — ами, за мен.
— За мен и Даян? И за теб?
Меката вечерна светлина леко осветяваше лицето ѝ. Виждах все повече от Даян у нея. Очите, носа, устните. Погледа. Фактите.
— Откъде да започна? — попита тя.
— Отначало — предложих аз и ѝ помогнах: — В първото съобщение, което ми изпрати, пишеше Familiar cyborg. Анаграма на Library of Magic.
Тя отпи от колата си.
— Така. Тази загадка я разреши. Но не докрай.
— Вълшебната библиотека се отнасяше за „Библиотека Медичи Лауренциана“, където наскоро беше убит Самуел Рицо.
— Грешка.
— За коя вълшебна библиотека става въпрос?
Анджелина се размърда.
— Мама ми разказа за онова лято, когато сте се събрали.
— Да?
— И за мястото, на което сте се срещнали за първи път.
Сърцето ми подскочи. Спомних си първия път, когато видях Даян, толкова ясно, сякаш беше вчера. В библиотеката на МНД в Лондон. Очите ѝ. Среднодългата меденоруса коса. Намека за лунички. Тънкия, леко писклив глас. Слабата фигура, немного високия ръст. Дългите, остри нокти. Усмивката, която придаваше много повече зрялост на момичешкото ѝ лице.
— В МНД — промърморих аз.
— Мхм. Вълшебната библиотека, в която сте се запознали.
— Бях твърде съсредоточен върху разследването, за да размишлявам в тази посока.
Тя отпи от колата си. Някъде един младеж подвикна нещо на група момичета, предизвиквайки смеха им.
— Следващото нещо, което ми изпрати, vitiosa seces, беше анаграма на Societas Jesu — казах аз. — Йезуитите.
— Това може би беше объркващо — призна тя. — Но още не бе отговорил на първото ми съобщение. Реших, че ти трябва подсказка, за да разбереш, че Familiar cyborg е анаграма. Затова написах: „Тук е нужна мъдрост“, за да ти покажа, че трябва да търсиш нещо. Това беше моят начин да ти обясня, че трябва да помислиш малко — и да разбереш, че предишното ми съобщение е било анаграма. Все пак vitiosa seces е известна анаграма, за която със сигурност си чувал. Освен това чичо Уилям ми беше казал, че си щял да ходиш в Рим, за да се срещнеш с една монахиня от Йезуитския орден.
— После ми изпрати снимка на келтски възел.
— Не ти ли е познат?
— Напротив? Келтски възел. Известен също и сред викингите.
— Да, и? Какво е символизирал? За тях.