В долния край на саркофага, сред костите, останали от краката и пръстите им, лежеше тъмнокафява кожена кесия. Завързана беше с тънка връзка, която също бе кожена.
Сложих си копринени ръкавици и внимателно поех кесията. Беше изненадващо тежка. Нещо в нея издрънча.
— Какво, за бога, е това? — попита Алекзандър.
Само аз ли бях разбрал?
Погледнах към Анджелина. Тя ми намигна.
Разбира се, че бе разбрала.
Внимателно отнесох кесията до работната маса. След това застлах масата с якето си и я оставих върху него.
— Анджелина — обърнах се към нея.
— Мхм?
— Отвори я.
Кимнах към кесията.
Операторът и фотографът насочиха апаратурата си към работната маса и Анджелина. Скоро тези кадри и снимки щяха да обикалят целия свят.
Кадрите и снимките на моята Анджелина.
Тя изключително внимателно развърза твърдата връзка.
Накрая ме погледна и въпросително се усмихна. Намигнах ѝ в знак на потвърждение.
Дъщеря ми изсипа кесията.
Монетите полетяха надолу към якето ми една по една.
Трийсет сребърника.
Епилог
Дилинг, неделя, 1 август 2021 г.
Деветнайсетият ми дневник имаше дебела кожена подвързия. В долния десен ъгъл беше напечатано името ми със златни букви. Трябваше да е акцентирано до такава степен. „Книгата на Бьорн Белтьо“. Неколцина биха ме сметнали за надут. Това не смущаваше дните ми. Колкото и да ми бяха останали. Щом човек стигнеше до моята възраст, когато тоалетната седалка беше главното нещо, което ми напомняше кой ден е, никога не знаеше дали този ден няма да му е последният.
В Италия археолозите трескаво разчистваха района, в който бяха намерени руините на двореца на Пилат Понтийски. Тони Еспозито беше в ареста за убийството на Самуел Рицо. Луиджи Парчели си беше у дома в САЩ. Една шепа скъпо платени адвокати по наказателно право се погрижиха да бъде изправен пред съда в Неапол. Съдията, който имаше близки връзки с мафията, реши, че имало толкова малко доказателства за обвиненията в трафик на наркотици и опит за измама на Ватиканската банка, че не можело да става и дума за по-нататъшно задържане.
Аз пък заведох Анджелина във вилата на баба край фиорда. Фюлевик, 1570, Дилинг. Като дете и тийнейджър прекарвах всяка една лятна ваканция там.
Анджелина беше зачената в старомодното двойно легло с масивни топки.
Маите са били прави. Времето представлява безкраен кръг. Всичко е повторение. Миналото и настоящето стават едно цяло. Всичко просто продължава по един и същ начин. Безкраен танц в кръг. Какво представлява времето? Преплитането на миналото и настоящето и представата за бъдещето. Времето е стрела, която лети сред вселената. То съществува само и единствено защото ние живеем в него. Колкото и дълго да трае това.
Бях избутал бюрото до прозореца. Сред гредите на прозореца съзрях остров Булерне, който беше толкова далеч, че сякаш плаваше насред нищото. Като дете си представях, че зад отрязъка от безкрайно море се намира Америка. Истината не беше толкова бляскава: Тьонсберг.
Разбунването на духове беше израз с относителна стойност. Когато светът осъзна мащаба на откритията ни, се разпадна само за няколко седмици. Скромният послепис в писмото от Пилат Понтийски до императора. Колекцията от писма, написани от Атик Сенецион, която потвърди твърденията на прокуратора. Криптата със саркофага му и жалките останки на един от най-мразените мъже в историята на християнството. И трийсетте сребърника, предназначени за нечие забавление. Само по себе си всяко от тези открития беше най-вече странно. Няколко писма, кости и останки… Вярващите започнаха да се съвземат едва когато от Ватикана отрекоха съмнителните ни тълкувания на откритията, наричайки ги еретични, и заявиха, че петнят името на Исус. Защото какво всъщност твърдяхме? Нима директно не заявихме, че Юда е бил разпнат вместо Исус и че възкръсването на третия ден е представлявало добре планирана измама? Протестите в Рим, Париж, Лондон и Вашингтон бяха израз на разбираем гняв. Водещи теолози и историци християни разкъсаха откритията ни на парчета. Наистина ли бяхме намерили Пилат? Не можеше ли да е всеки? Какво всъщност доказваше някакъв си надпис на саркофаг? Въобще можеше ли да се приеме, че писмата, които предполагаемо са били написани от Пилат Понтийски и Атик Сенецион, са достоверни? Те бяха продукт на време, пълно с апокрифи и фалшификати. Дори фактът, че историята, разказана от Атик Сенецион, потвърждава твърденията в послеписа на Пилат, не успя да убеди критиците ни. И двете писма най-вероятно представлявали координирана фалшификация, целяща да дискредитира това „гибелно суеверие“, както се изразява римският историк Тацит. Защо да вярваме точно на тези текстове? В Новия завет има писания, обявени за достоверни от безброй изследователи. Какво доказва автентичността на нашите писма?