Палацо Векио преди е принадлежал на фамилия Медичи, а сега в него се помещава Флорентинската община (и музеят).
Палеографията е науката за древните текстове, особено ръкописите, и историческото им развитие. Палеографите изследват написаното върху папируси, пергаменти и хартия, но също така и върху парчета от гърнета и стените на къщи.
Палеотипите представляват печатни издания от най-ранния период на печатарското изкуство (отпреди 1500-1550).
Палимпсестът е ръкопис, чийто оригинален текст е отстранен, за да може да бъде използван наново.
Пантеонът (Храм на всички богове) в Рим вероятно е построен около 115-120 година от император Траян или император Адриан, за да служи за римски храм. Византийският император Фока го подарил на папа Бонифаций IV, който го превърнал в (християнската) базилика „Света Мария и мъчениците“ през 609 година.
Папа Бонифаций VIII (1230-1303) заема тази длъжност от 1294 до 1303 година.
Папа Климент VII (1478-1534), с рождено име Джулио де Медичи (племенник на Лоренцо Великолепни), заема тази длъжност от 1523 до 1534 година.
Папа Климент XIII (1693-1769) е папа от 1758 до 1769 година.
Папа Лъв X (1475-1521), с рождено име Джовани ди Лоренцо де Медичи (син на Лоренцо Великолепни), е начело на Католическата църква от 1513 до 1521 година.
Папа Лъв Велики (около 400-461) е папа от 440 до 461 година.
Папа Пий V (1504-1572) заема тази длъжност от 1566 до 1572 година. Борбата му срещу английската кралица Елизабет I завършила с отлъчването ѝ от Католическата църква заради ерес в булата Regnans in Excelsis, която той издал през 1570 година.
Папа Пий VI (1717-1799) заема тази длъжност от 1775 до 1799 година. Заповедта му, с която отменя освещаването на църквата в Амитерно, е измислена.
Папа Франциск (роден през 1936 година) става двеста шейсет и шестият папа на Католическата църква през 2013 година.
Папирусът представлява материал за писане, подобен на хартията. Бил направен от растението египетски папирус и бил най-често използваният материал за писане през Античността.
Патмос е гръцки остров (близо до Турция), разположен в Егейско море. Предполага се, че Йоан живял там, когато получил виденията си, описани в Новия завет. Теолозите спорят по въпроса.
Пергаментът представлява преработена животинска кожа, на която може да се пише. По времето на Исус занаятчиите в гръцкия град Пергамон вече били изработвали пергаменти от стотици години, но кожата — и най-вече телешката — била скъп материал, запазен за най-богатите. Веленът е най-финият пергамент (бил правен от телешка, агнешка или ярешка кожа).
Песах (или Пасха), еврейският Великден, е важен еврейски празник. Посветен е на освобождаването на евреите от египетско робство и свободния еврейски народ, който бил предвождан от Мойсей. Името му означава „подминавам“ (препратка към Бог, който „подминал“ къщите на израилтяните, когато убил първородните деца в Египет). Норвежката дума påske (Великден) е произлязла от „песах“, но двата празника се различават и по отношение на традиции, и по отношение на предистория, и по отношение на същността си. Други имена на този празник са Хаг ха-Мацот (празникът на безквасните хлябове), Хаг ха-Авив (фестивалът на пролетта) и Земан Херутену (фестивалът на свободата). Специалистите по история на религията смятат, че е възможно три отделни празника да са се слели в един.
Пиктограмата представлява графичен символ.
Пилат Понтийски (умрял около 39 година) е петият прокуратор на Юдея от 26 до 36 година по време на управлението на император Тиберий. Според евангелията именно той (неохотно) произнесъл смъртната присъда на Исус. Историците знаят малко за живота му преди и след годините, прекарани в римската провинция. Фамилията му вероятно го свързва с рода Понтийски. Сигурно е бил заможен и високо образован и е имал добри връзки. Може би е бил офицер, преди да бъде издигнат до длъжността на прокуратор. Службата в Юдея не е била на голяма почит в Римската империя. През годините, прекарани там, Пилат си изградил противоречив образ и си заслужил омразата на народа. Имал много спорове и с евреите, и с лидерите им. Прокураторът в Юдея отговарял пред легата в Сирия, но през първите шест години от управлението на Пилат в Сирия такъв човек нямало. Затова може в онзи период да се е радвал на повече свобода, отколкото през последните няколко години, прекарани в провинцията. Отрядите му служели по-скоро за полиция, отколкото за войска. Едно от задълженията на Пилат било да назначи върховен жрец. През целия му период на управление това бил Каяфа. Според Йосиф Флавий, Пилат бил освободен от длъжността си след избиването на някакви самаряни край планината Гаризим. Легатът на Сирия го пратил в Рим, за да отговаря за това пред императора, но Тиберий умрял преди пристигането му. Не се знае какво е станало с Пилат след това. През следващите няколко века се появили митове и легенди, свързани с него. Много от тях били напълно измислени. Западната християнска църква демонизирала образа на Пилат, представяйки го като страхлив негодник, който убил Исус, за разлика от Източната, която гледала по-благосклонно на него. Някои твърдели, че бил християнски мъченик. Коптската и Етиопската православна църква са го канонизирали за светец. В трудовете Legatio ad Gaium („За посланичеството при Гай“), написан преди 50 година, Bellum Judaicum („Юдейската война“), написан около 75 година, и Antiquitates Iudaicae („Юдейски древности“), написан около 94 година, философът Филон и историкът Йосиф разказват за спорове и насилие между евреите и войниците на Пилат. Игнатий Богоносец също пише за него в посланията си, датирани между 105 и 110 година, а „Анали“, написан от римския историк Тацит между 110 и 120 година, гласи: „(…) Този, от когото иде това име, Христос, бил наказан със смърт, през управлението на Тиберий, чрез прокуратора Понтий Пилат (…)“. По тона, с който го споменава Филон Александрийски в труда си само няколко години след описаните събития, си личи, че при освобождаването му от длъжност прокураторът бил опозорен. По-нататъшната му съдба е продукт на слухове, спекулации и легенди. Някои смятат, че умрял, докато се връщал от Юдея. Други вярват, че бил изпратен в изгнание и после се самоубил. Трети пък твърдят, че си отнел живота в Рим и че хвърлили тялото му в Тибър. Триста години по-късно в труда си „Църковна история“ гръцкият историк Евсевий Кесарийски пише, че Пилат се самоубил през 39 година, защото не могъл да понесе позора от това да бъде извикан обратно в Рим. Въпреки че Евсевий се приема за авторитет, не съществуват писмени източници, които да потвърдят версията му. Нито Йосиф, нито Филон, нито Тацит споменават толкова драматична кончина. По принцип новият император Калигула би поел осъждането на Пилат след смъртта на предшественика си Тиберий. Някои смятат, че наистина го е направил, осъждайки го на смърт. Други твърдят, че изобщо не се е интересувал от простъпките, извършени при управлението на предшественика му. Липсата на писмени източници сочи, че не се е състоял процес срещу Пилат. Толкова сензационно събитие като това един от доверените префекти на Римската империя да бъде изправен пред трибунал, със сигурност би заслужило място в някой труд.