— Наистина ли?
— … скоро.
Погледнах го напрегнато. Пробив? Може би моето собствено разследване щеше да се окаже по-лесно, отколкото си мислех. Лицето на Ломбарди обаче стана безизразно.
— Какво можете да ми кажете? — попитах аз.
— За съжаление, немного. Но нямаме причини да смятаме, че смъртта на Рицо е свързана с пергаментите.
— Така ли?
— И все пак… В този случай има множество объркващи и неясни елементи.
— Като например?
— Знаем, че вечерта, когато е умрял, в библиотеката е имало още някой. Поне двама души, за които нито ние имаме сведения, нито от библиотеката знаят нещо.
— Двама?
— Ако единият го е убил… кой тогава е бил другият? Заедно ли са действали?
Пред ресторанта беше застанал уличен музикант. Записаният акомпанимент заглушаваше неприятните звуци, издавани от една панфлейта.
— Знаете ли какво е правел Рицо в капелата? — поинтересувах се аз.
— Доколкото разбираме, стигнал е дотам от библиотеката чрез система от подземни стълби и коридори, не всички от които са били известни на много хора.
— Защо се е покатерил на скелето?
— Най-логичното обяснение е, че някой го е преследвал.
— Значи се е покатерил на скелето, за да избяга от преследвач?
— Отпечатъците му стигат до четвъртата площадка, която се намира на единайсет метра над земята. Една от дъските на площадката е паднала при долната. Строго погледнато, случаят се отнася до местната Инспекция по труда. Това, че дъската не е била закрепена според разпоредбите, не предполага непременно престъпна небрежност. Според ръководителя на реставрацията тъкмо са разглобявали четвъртата площадка.
— Знаете ли часа на смъртта?
— Според съдебния лекар е умрял между 19 и 22 часа.
Една муха, която минаваше наблизо, привлече вниманието ни към себе си за няколко секунди, след което Ломбарди я отпъди с ръка.
— Позволете ми и аз да ви задам няколко въпроса, професоре. По-запознат сте с писмото от мен, но явно е било ценно, щом някой е искал да го открадне, нали така?
— Изключително ценно.
— На практика невъзможно ли е да бъде продадено?
— На черния пазар има множество странни птици. Не всички се интересуват от комерсиалната страна на нещата. В зависимост от съдържанието на писмото, то може да е безценно. Някой неприлично богат колекционер може да поиска да го добави към колекцията си само за да го има.
— Хипотезите и теориите представляват важна част и от вашата сфера, професоре, и от моята работа. Какво повече можете да ми кажете за писмото? Кой е този Ириней?
— Ириней Лионски е бил един от първите църковни отци от периода на ранното християнство. Бил е епископ в Лион през II век. Теолог и философ. Да не говорим за мъченик и светец. В качеството си на теолог е спомогнал за оформянето на християнството.
— Защо е отнесъл писмото в гроба?
— Едва ли той е решил да бъде погребан с него. Все пак вече е бил мъртъв.
Този коментар предизвика лек смях у Ломбарди.
Аз добавих:
— Някой може да е решил, че гробът му би бил сигурно скришно място за нещо, което не е искал да бъде намерено. Погребвайки го заедно с Ириней, са предали съдбата му в Божиите ръце. Може дори да се приеме, че гробът му е бил смятан за свещен и пазен от Бог. Ириней е бил известен най-вече с труда си „Трактат срещу ересите“, в който е изложил обстойни аргументи срещу гностицизма. Писал е обаче и за числото на звяра — 666, Антихриста и хилядолетното царство.
— Митове на две хиляди години.
— Освен ако не вярвате в тях. Онова, което за един е мит, за друг може да е истина. В днешни времена никой не вярва в Один и Зевс. В дните на предишното си величие обаче са били почитани със същата отдадена самопожертвователност, с която християните почитат Бог и Исус, а мюсюлманите — Аллах и пророка Мохамед. Вие самият сте католик, нали?
Той направи утвърдително движение с ръце.
— Християнската църква се е разделила на безброй клонове — отбелязах аз. — Въпреки това всички вие вярвате в един Бог.
— Не съм особено набожен. Когато ми се обадихте по телефона, споменахте нещо за Пилат Понтийски. Кажете ми защо е важно какво е написал той преди две хиляди години?
— Запазени са няколко негови писма, но за времето, което е прекарал в Юдея, има много малко писмени източници. Какво е правил? Как е размишлявал? Вярвал ли е, че Исус наистина е извършил онова, в което са го обвинявали, или се е поддал на натиск?