— Като йезуит съм длъжна да помагам, като разпространявам Божията вяра и служа на справедливостта — тържествено заяви тя. — Искаме да запознаем повече хора с Божието величие и спасението, постигнато чрез Исус Христос.
— Затова ли станахте теолог?
— Може би в началото. Но изследователската област бързо ме грабна. Днес тя е движещата ми сила. А вярата? Тя принадлежи на вътрешния ми свят.
Едва ли беше лесно да си вярващ теолог. Науката отхвърляше догми и крайности. А религиите се основаваха на тях.
— Защо сте станали експерт по Юда? — поинтересувах се аз.
— Защо не? — попита в отговор тя и се засмя. — Той е интересна личност, не мислите ли? Двамата с Исус са били близки. Може би Юда е бил най-довереният Му апостол. Какво го е накарало да предаде Спасителя? Бил е един от дванайсетте апостоли, един от избраните, и все пак е действал зад гърба Му и Го е предал.
— А може би просто се е придържал към плана Му? — предположих аз.
Тя се усмихна обезоръжаващо.
— Неколцина смятат, че за Юда Исус е бил избавител. И в преносен, и в буквален смисъл. Отвел е римляните до него, защото е искал да му помогне да освободи силите си.
— Вярвате ли в това?
— Мога само да се позовавам на версията, описана в Светото писание. А то не ми помага да отговоря на въпроса ви — заяви тя и отпи от чашата си. — Евангелията и дори Библията като цяло са били написани от различни автори в различни времена.
— И са били предназначени за различни читатели.
— Има нещо вярно в това. Евреи, гърци, римляни, египтяни… Всеки от авторите на Библията е искал да предаде своето собствено виждане за Исус и учението Му. Начинът, по който е представен Юда, също е повлиян от религиозните вярвания на тези хора.
Червилото ѝ беше оставило червени отпечатъци върху чашата.
— Но нали всички го представят като предател? — попитах аз.
— Разбира се. Извършил е низко предателство спрямо спасителя си. Но обръщат внимание на различни страни на характера му.
Отпих от виното. Това, което можеше да се приеме за среща, вече се беше превърнало в лекция по теология.
— Аз лично се осланям на Марко и Матей — сподели Изабела. По бузите ѝ беше избила силна руменина. — Марко е написал първото евангелие.
— Четиресет години след смъртта на Исус — отбелязах аз. — Какво е мислил за Юда?
— Споменава го само три пъти. Пише само, че е отишъл при върховните жреци и е предложил да им предаде Исус, ако му платят.
— Защо го е направил?
— Марко не споменава конкретен мотив. Аз лично смятам, че според него Юда е искал да накара Исус да се обяви за цар, като го предаде на римляните. Със сигурност е знаел, че ще го разпнат. Приемал е изпълнението на Божия план за своя мисия. Нито един апостол не е разбрал учението на Исус и накрая всички са го предали, включително и Марко.
Някаква чиния падна в кухнята. Келнерът ни се втурна натам.
— Споменахте и Марко, и Матей — напомних ѝ аз, след като нещата се успокоиха.
— Матей в голяма степен се осланя на вече написаното от Марко преди десет-петнайсет години. И на текста, който ние, теолозите, наричаме ръкописа Q.
Не ѝ напомних, че аз самият открих този ръкопис преди няколко години.
— И Матей почти не споменава Юда — добави тя. — Също като Марко смята, че той е предал Исус за пари. Трийсет сребърника. Описва колко се е ядосал Юда, когато са помазали Исус със скъпо олио. Веднага след това е отишъл при върховните жреци и е предложил да им го предаде.
— Матей все пак е бил по-приятелски настроен към евреите от Марко.
— Матей описва Исус в контекста на еврейските вярвания. Прави големи връзки. Единайсет пъти намеква, че Исус е направил или преживял нещо, което е било предсказано в Стария завет. Така описва и Юда. Не разказва само за личната му облага от предателството, ами и че е изпълнявал пророчества от Стария завет.
— Какви пророчества?
— Тук Матей допуска странна грешка. Прави препратка към пророка Йеремия, който пише, че „взеха тридесетте сребърника, цената, определена за Него, от израилтяните“. Но това не го е написал той, а един друг пророк — Захария.
— Печатна грешка в Библията?
Долових намек за нещо недоизказано в погледа ѝ.
— За сметка на това обаче Йеремия споменава покупката на една нива — добави тя. — Кървавата нива. Може би Матей е слял нещата?
Келнерът ни донесе ястията. Настана малко объркване, защото отначало ми подаде поръчката на Изабела.