— За разлика от Марко, Матей явно е знаел какво е станало с Юда след разпъването на Исус — продължи тя, щом келнерът бързо се отправи обратно към кухнята. — Разкаял се! Предал невинен човек и го осъдил на смърт. Хвърлил трийсетте сребърника в храма. После се обесил.
Преди да започнем да ядем, вдигнах чашата си за наздравица.
— Юда не е споменаван особено често в Библията — каза Изабела, след като остави чашата си. — В четирите евангелия има само двайсет и две места, където пише за него. Осем в това на Йоан, шест в това на Лука, пет в това на Матей и три в това на Марко.
Погледнах я в очите.
— Според вас какво може да ни разкрие писмото на Пилат?
Тя замечтано се загледа в някаква точка от ресторанта.
— Римската империя е била голяма и могъща, когато Пилат е станал прокуратор на Юдея. След сто години по времето на император Траян е щяла да бъде в разцвета си.
— Но какво е написал Пилат на император Тиберий?
— Отговорът на този въпрос би бил изключително интересен.
— Що се отнася до Рицо… — започнах аз.
Около очите на Изабела се появи фина мрежа от бръчки, която издаде, че всъщност е по-близо до петдесет, отколкото до трийсет години.
— Да? — колебливо попита тя.
— Споменахте, че се познавате отдавна.
Тя преглътна хапката си, преди да отговори.
— Както ви казах, работихме заедно над Евангелието на Юда. И веднъж помогнахме на един общ колега. В тайния архив на Ватикана този колега открил писмо, написано от еврейския историк Йосиф. То и едно споменаване в Codex Parisinus Graecus на Ориген го накарали да повярва, че гробът на Пилат Понтийски бил в Цезареа Маритима.
Алекзандър Дъръм Лойд също ми беше разказал тази история. Не бе споменал обаче за Йосиф, който обобщил еврейската история в „Юдейски древности“.
— Какво е написал Йосиф?
— Нещо, което намеквало, че Пилат е бил погребан в Юдея, а не тук, в родината си, както би се очаквало.
— Нали се е върнал от Юдея?
Тя остави приборите си в чинията и разпери ръце.
— Явно не е.
В този миг осъзнах какво означава написаното от Самуел Рицо върху онази бележка на бюрото му. Понякога цялостното объркване, което цареше в ума ми, ми пречеше да видя очевидните неща. Рицо тъкмо е бил прочел писмото, когато е написал: „Обади се на И. относно Ю. Провери П. П.“.
Обади се на Изабела относно Юда. Провери Пилат Понтийски.
Разбира се.
— Самуел Рицо някога обаждал ли ви се е относно писмото? — попитах аз.
— Не.
— Така ли?
— Аз се обадих на него. Знаех, че са го наели да го изследва.
— Кой ви каза?
— Не мога да отговоря на този въпрос.
Вгледах се в нея.
— Не можете или не искате?
Тя мълчаливо срещна погледа ми.
— Какво ви каза Рицо? — попитах аз. — Или това също е тайна?
Тя сведе поглед.
— Потвърди, че писмото е било написано от Пилат Понтийски до император Тиберий.
— Какво е пишело в него?
— Не искаше да ми каже по телефона.
— Поне не ви ли намекна нещо?
— Доколкото разбрах, съдържало забележителна информация. Твърдеше, че щяло да промени всичко.
Всичко? На Уилям Макнамара Рицо беше казал „животопроменящо“.
— Така и не ми разкри подробности — продължи тя. — Обеща да ми изпрати PDF файл, след като снима пергаментите. Но не стигна дотам.
— Наричали ли са го Ангела?
Изабела се стресна.
— Самуел? Ангела? Че защо?
Показах ѝ неясните снимки от записите от охранителните камери на двамата мъже, излезли от „Библиотека Медичи Лауренциана“ точно след убийството на Самуел Рицо.
— Някой от тях познат ли ви е?
Тя ги разгледа. Дълго. Обстойно. Уплашено? Погледна ме въпросително.
— Не.
Реших, че лъже. Върнахме се към вечерята си. От време на време си хвърляхме по един бърз поглед.
— Мога ли да ви направя комплимент? — попитах аз.
Тя ме погледна несигурно.
— За монахиня сте невероятно красива — избоботих аз.
За монахиня? Безсмислено уточнение.
Тя ме погледна учудено, сякаш се опитваше да разбере за какво, за бога, бръщолевя. Накрая отвори уста, но не успя да каже нищо.
Опитах се да поправя глупостта, която изтърсих, но само затъвах все по-дълбоко в тинята на унижението:
— Нямам предвид за монахиня. Просто си представям повечето монахини като закръглени възрастни жени.
Това не беше съвсем вярно. В пределите на въображението ми монахините можеха да са млади и изящни като статуя на Мадоната, изваяна от Микеланджело.