Прокуратор Пилат беше нисък мъж, който явно имаше достъп до мазна храна и вино. Гласът му бе тънък. Въпреки това се страхуваха от него, защото имаше голяма власт. Няколко пъти беше изпращал въоръжени мъже в цивилни дрехи насред местни протести и им беше позволявал да нападат и убиват протестиращите. Много рано си спечели омразата на хората, когато разквартирува римски гарнизон в Йерусалим под прикритието на нощта. Войниците донесоха със себе си императорски щитове с почетни символи и релефи на Тиберий, втория император на гордата ни нация след великия Гай Юлий Цезар Октавиан, син на Божествения. Пилат разположи позлатени щитове без символи или изображения, а само с надписи, възхваляващи императора, из двореца в града. Когато евреите ги забелязаха, се разбунтуваха. Подобни символи били забранени според вярата им. Пилат отказа да махне щитовете и се върна в Цезареа Маритима. Беше известен с ината си. Изненадващото беше, че протестиращите го последваха и се събраха пред тамошния дворец. Пилат ги заплаши със смърт, ако не се махнат. За негово изумление те легнаха на земята и оголиха вратовете си. Когато изпратиха писмо лично до император Тиберий, в което му изложиха случая, той порица Пилат по унизителен начин. Нареди му да премести щитовете в храма за почитане на императора в Цезареа Маритима.
Помня и съпругата на Пилат. Прокула беше невероятно красива, слаба, дългокрака и много по-млада от него. Неведнъж съм си мислил, че хубостта и чарът ѝ отиват на вятъра с мъж като Пилат, който едва ли беше запазил потентността си. Освен това се носеха грозни слухове за това, че тя се забавлявала с двама от офицерите му.
Когато пристигнахме при Пилат, влачейки Исус, той застана пред него и го попита дали се смята за цар на евреите. Пленникът събра сили и промълви през разцепените си, разкървавени устни: „Ти твърдиш това“. Пилат изобщо не бе казал такова нещо. Върховните жреци ядосано извикаха: „Ти Божият син ли си?“. Тук трябва да призная, че Исус ми се издигна в очите, защото не се поддаваше на провокации. Отговори: „Вие твърдите това!“. Явно отговорите и поведението му объркаха Пилат. Прокураторът попита жреците в какво всъщност го обвиняват. Те заявиха, че бил престъпник и че трябвало той да го накаже. Пилат не беше склонен да им сътрудничи. Изтъкна, че доколкото знаел, Исус не бил нарушил нито един римски закон, и че те сами трябвало да го осъдят, щом смятали, че бил престъпник. Просто не разбираше в какво го обвиняваха. Прати го при римския васал Ирод, който в онези дни беше в двореца в Йерусалим също като него. Ирод ни прие, като изглеждаше весел и развълнуван. Каза, че бил чувал за Исус и че се надявал той да извърши едно-две чудеса. Пленникът обаче не обели и дума. Дори не си направи труда да отговори на въпросите му. Ирод се обиди и го върна обратно при Пилат, на когото, по разбираеми причини, му беше омръзнало и от случая, и от Исус. Предложи да нареди да го бичуват, за да угоди на евреите. Това обаче не беше достатъчно нито за върховните жреци, нито за тълпата, която се беше събрала пред двореца. „Разпни го!“ — повтаряха те. Забелязах как Пилат извъртя очи, след което си изми ръцете и заяви, че нямал вина за проливането на кръвта на този мъж. Накрая с колебание и дори нежелание реши да удовлетвори желанието на евреите да разпне Исус. В края на краищата за него беше по-важно да запази сравнително добри отношения с местното население, отколкото да спаси пленника.
Поведохме Исус към двора на двореца и после към Претория. Пилат седна на съдийското място, което се намираше при Гавафата, тоест теселираната настилка. След това неохотно нареди да бичуват Исус. Бичът изплющя върху разкървавения гръб на нещастника трийсет и девет пъти. Сега вече той наистина беше изтощен и отслабен. Докато стенеше от болка, няколко от стражите разкъсаха дрехите му. После му сложиха едно пурпурно наметало на страж, което бяха намерили. Други бяха направили трънен венец. Сложиха го върху главата му. Тръните се забиха в кожата му и от раните му потече кръв. Мнозина от стражите искаха да се позабавляват с него, така че подигравателно го приветстваха: „Да живее царят на евреите!“. Неколцина го удариха по главата, заплюха го и накрая коленичиха, уж отдавайки му почит. Малко след това свалиха наметалото и го облякоха в парцалите му. Вече беше късно следобед. Наредих да го върнат обратно в килията му, за да поспи и да си почине през нощта. Честно да ти кажа, беше ми жал за него. Създаваше впечатление на добър и сърдечен човек, към когото лесно се привързваш… Добри ми сине, късно е и съм уморен. Не забравяй, че нощта е майка на деня. В следващото си писмо ще ти разкажа за разпъването и странните неща, които станаха след това.