— Библията не дава обяснение за предателството на Юда, нали? — попитах аз.
— Със същия късмет можете да твърдите и че тя предлага твърде много и различни обяснения. Невъзможно е да разбереш Юда. Повечето хора недоумяват как човек, който е бил толкова близък със Спасителя, е решил да го предаде.
— Значи именно затова е влязъл в историята като върховния предател.
— Тази слава не е незаслужена.
— Снощи споменахте нещо за различните описания на Юда в Новия завет.
Млада двойка беше легнала на тревата до една от скулптурите, за да подремне на жегата.
— Невъзможно е да разбереш Бог — заяви Изабела. — Както една мравка не може да разбере нас, хората, така и ние никога няма да разберем Неговото всемогъщество. Освен това не можем да приемем, че всеки един апостол е разполагал с цялостната картина. Те са виждали отделни части от една драма.
— Какво означава това?
Възможно ли е Юда да не е знаел, че предателството му ще доведе до смъртта на Исус? При Марко и Йоан той изчезва от историята след залавянето на Спасителя. Защо? При Матей и Лука умира по драматичен начин.
Горе сред клоните на едно широколистно дърво няколко пойни птички вдигаха ужасна врява. По улицата далеч от този свят мина кола с дефектно гърне. Замислих се за погребението на Даян. Изабела не забеляза, че се отнасям. Няколко минути вървяхме мълчаливо сред многото туристи.
Накрая събрах смелост и попитах:
— Защо станахте монахиня?
През лицето ѝ пробяга едва забележима гримаса, която показа, че въпросът ми я е изненадал.
— Трябва ли ти причина, за да посветиш живота си на Бог? — попита на свой ред тя.
Може би не.
— Някога влюбвали ли сте се, Бьорн?
Отпъдих мисълта да ѝ разкажа за Даян и просто казах:
— Да.
Тя ме погледна въпросително, сякаш за да ме накара да споделя още нещо по въпроса.
После тихо добави:
— Някога обичах един мъж повече, отколкото смятах, че е възможно.
От другата страна на великолепния фонтан „Фонтана дела Бананти“ зърнах една млада жена, която може би беше същата, която бях видял във Флоренция и пред хотела в Рим. Или пък не.
— Бог го прибра при себе си — добави Изабела.
— Моите съболезнования — промърморих аз.
— След като любимия ми вече го нямаше, реших да стана Христова невеста и да се посветя на Църквата, ордена, Бог и Спасителя.
— Христова невеста?
— Победих греха в живота си. Бог ме е подложил на изпитание. Била съм пречистена чрез огън. Не са ми останали сълзи, Бьорн, защото вече съм изпълнена с Божията доброта и радост.
Това изказване ме свари напълно неподготвен. Не знаех какво да отговоря.
Изпратих я обратно до „Грегориана“, като минахме покрай Фонтана Ди Треви на една-две пресечки от университета.
— Нека поддържаме връзка — предложих аз. Не защото вярвах, че тя може да ми помогне с нещо повече.
— С удоволствие — благо се съгласи тя.
Усетих го почти като целувка.
3
До срещата ми с ватиканския кардинал Фелипе Сантош оставаше един час. За да убия времето, седнах на една маса в кафене на тротоара и си поръчах еспресо и вода. Два гълъба бързо се приближиха до масата и ми хвърлиха погледи, изпълнени с надежда. Келнерът ми донесе кафето, след което сипах в него кафява захар и разбърках. През това време той се върна с чашата с вода. Един мотопед избръмча покрай мен. Извадих телефона си от калъфа, закачен за колана ми, и се обадих на Джорджо Ломбарди от флорентинската полиция.
— Съвсем скоро ще заловим един заподозрян — сподели ми той.
Гласът му вибрираше от вълнение. На заден план се чуваха двутонните полицейски сирени. Аз подскочих. Ако откриеха убиеца, имаше голям шанс да намерят и писмото или поне следа, която да ми помогне с по-нататъшното издирване.
— Кого? — попитах аз.
— Засега това е поверително. В момента отиваме на работното му място.
— Мислите ли, че писмото е у него?
— Нямаме причини да вярваме това.
— Защо?
— Писмото не е важно за случая.
— Едва ли е съвпадение, че е изчезнало, когато Рицо е умрял.
— Толкова ли сте сигурен в това?
Изобщо не бях сигурен. Това винаги е било само предположение.
— Значи случаят с убийството е разрешен, без да разполагаме с нито една следа, която да ни отведе до писмото?
— Аз разследвам убийства, Белтьо, не съм антиквар.
— Мога ли да получа списък с телефонните разговори на Рицо?
— Ще ви го изпратя веднага след като оставим заподозрения в ареста.