Подаде ми един черпак и аз си сипах обилно количество паста.
— Хляб! — възкликна после той, отиде до кухненския плот и наряза ръжен хляб с тъмнокафява коричка.
— Онзи Юда, който е описан при Марко и Лука в Делата на апостолите, е като изваден от Омировия епос — продължи Козимо. — Разказите за герои, изправящи се срещу предатели, са били популярни по онова време. Юда отговаря на всички литературни критерии относно злия предател. Просто прочети „Одисей“. В драматургичен смисъл Исус пасва идеално на ролята на могъщата и благородна противоположност на Юда.
Духнах върху страшно горещата храна, преди да я опитам. Козимо сложи панер от лико с нарязания хляб на масата. Взех една филия и обилно я намазах с масло.
— И до днес Юда е дявол, въплъщение на злото — заяви Козимо и си взе хляб. — Точно като Пилат Понтийски.
— Чийто гроб сте се опитали да намерите?
Той засрамено се засмя.
— Да. Това беше фиаско.
— Как се стигна дотам?
— Един ден попаднах на изгубена глава от Codex Parisinus Graecus на Ориген, според която Пилат е бил погребан в храм до двореца. Сравних тази информация с така наречения „Камък на Пилат“, открит в Цезареа Маритима, и реших, че ще намерим гроба му сред руините на храма. Така че заминах за Израел, завладян от арогантен младежки оптимизъм, за да стигна до вечното му жилище, без да осъзнавам, че съм разбрал погрешно написаното от Ориген.
Не го разбрах. Козимо го усети по изражението ми.
— Реших, че се подразбира, че Ориген има предвид двореца на Пилат в Цезареа Маритима. Сгреших. Не е погребан в Юдея. Гробът сигурно е някъде тук, в Италия.
— Къде?
— Добър въпрос.
Козимо избута чинията си, изкашля се в юмрука си и отиде в една от спалните. Върна се с албум за снимки.
— Беше вълнуващо — сподели той и го разгърна. Показа ми снимки от разкопките в Цезареа Маритима. Видях го на младини, клекнал пред римски руини. На заден план стоеше готиният Алекзандър Дъръм Лойд със самодоволна усмивка.
— Защо си взел и Алекзандър, щом му нямаш доверие? — учудих се аз.
— Да съм го взел ли? — с погнуса повтори той. — Нямах избор. От МНД, които финансираха разкопките, настояха той да присъства, за да ги представлява на място.
Изведнъж се стреснах. Разпознах жената, застанала между Козимо и Самуел Рицо, на една друга снимка.
Изабела Конти.
Млада и красива.
Спомних си, че ми беше разказала за някакъв колега, който намерил писмо, съдържащо вероятното местонахождение на гроба на Пилат, но не спомена, че е участвала в разкопките.
— Изабела? — попитах аз.
— Конти. Очарователна жена. Познаваш ли я?
Той не беше усетил колко съм изненадан. Добави, като не спираше да се усмихва широко:
— Никога не беше трудно да накараш Изабела да участва в някой от проектите на Алекзандър. Ако ме разбираш.
— Тя и Алекзандър?
— Дълга история. Откъде я познаваш?
— Видяхме се няколко пъти в Рим тази седмица. Спомена разкопките. Но нито дума за това, че е участвала в тях.
— Така ли? Много странно.
Бях съгласен. Беше странно. Защо го бе премълчала?
— Колко добре я познаваш? — попитах аз.
— Бих казал много добре. Познаваме се от повече от трийсет години.
— Мога ли да ѝ имам доверие?
— На Изабела? Че защо да не можеш?
— Мога ли?
— Разбира се!
Чувствах се така, сякаш ме беше излъгала. Това да скриеш нещо, не беше ли вид лъжа? Или пък бях твърде чувствителен? Ролята на Изабела във всичко това ме объркваше. Защо ме беше потърсила? Заради научен интерес? Това звучеше логично. Фактите ме объркваха. Така и не ми обясни откъде беше разбрала, че от МНД са ме наели. И отлично е знаела, че писмото не е у мен. Въпреки това ми се обади и ме помоли да отида в Рим.
— Преди Йейлския университет учих една година в Болонския университет заедно с Изабела — разказа ми Козимо. При спомена за това се изкиска. — Кой би си помислил, че ще стане монахиня?