Направи ми впечатление, че използва думата suora за „монахиня“. Имейлът до Самуел Рицо, в който Suora75 го съветваше да помоли Козимо за помощ, е бил изпратен от общата им приятелка Изабела. Сега осъзнах, че Suora не е лично име, а съществително. Монахиня. Едва ли 75 беше случайно избрано число беше година. Изабела сигурно беше родена през 1975 година.
— Защо да не стане монахиня? — попитах аз.
— Ами нали знаеш. Винаги беше с някого. Включително и един-двама професори. Когато на следващата година отидохме в Йейлския университет, започна да излиза с Алекзандър. Ама че работа. Той беше сгоден у дома, в Лондон. Тя знаеше. Но и на двамата не им пукаше.
Обърках се. В главата ми беше пълна каша. Сякаш не ми стигаше цялата тази информация, ами получих и ново съобщение. Погледнах дисплея на телефона си.
„Трябва да откриеш правилната връзка между всички следи!“
Лесно беше да се каже. Долових колко нервен и нетърпелив беше непознатият. На мен самия ми се искаше да изкрещя: „Каква връзка?“.
6
Тони беше мокър и му беше студено. Бе потърсил имената върху всички звънци в „Гугъл“. Едно от тях изпъкна: Козимо Д’Анджело. Професор по история.
Тони се изнерви. Защо Белтьо беше дошъл тук? Сигурно беше свързано с писмото. У Козимо Д’Анджело ли беше?
Опита да се свърже с Луиджи. Не му вдигна. Сигурно в момента летеше с частния самолет на братовчед си.
Нямаше избор. Трябваше да се сдобие с писмото сега. Преди да беше станало твърде късно.
Решително тръгна към входа на кооперацията.
7
Тъкмо приключвахме с яденето, когато на вратата се позвъни.
От звънеца на Козимо се понесе дълбок и настоятелен тон: остър, пронизителен и леко дрезгав. Сякаш някой кабел беше свързан неправилно. Козимо избута чинията си с притеснено изражение. Двамата колебливо излязохме в антрето. На вратата нямаше шпионка.
— Какво да правя? — прошепна той, сякаш отвън стоеше тежковъоръжен отряд.
— Professore d’Angelo? — изписка един женски глас. — Signore? Per favore?
Козимо облекчено се усмихна.
— Signora Carabello! — възкликна той, след което опря рамо във вратата, за да се оправи с упоритата ключалка.
Бяха трима.
Високи, мускулести.
С еднакви сиви пуловери.
Черни ризи.
Бели свещенически яки.
Агентите, които Уилям беше обещал да изпрати от Рим? Веднага пропъдих тази мисъл. Бях ги виждал и преди. На записите от охранителните камери в хотела. Онези, които бяха проникнали в стаята ми в Рим. Те ли ми изпратиха анаграми и снимка на келтски възел?
Козимо се опита да затвори вратата. Единият от мъжете пъхна крак между нея и рамката. Другият блъсна вратата. Третият пусна госпожа Карабело, жената, която по-рано ми беше казала, че е прибирала пощата на Козимо.
— Съжалявам, professore — изхленчи тя, — накараха ме!
Двама от мъжете се набутаха в антрето.
— Не я наранявайте! — провикна се Козимо след мъжа, който отведе госпожа Карабело обратно в апартамента ѝ.
С другите двама влязохме във всекидневната, след което те конфискуваха телефоните ни. Сякаш бяха полицаи. Защо се бяха облекли като свещеници? Как ни намериха? Един куп предположения минаха през главата ми. Само хората от МНД и Изабела знаеха, че съм в Сан Марино. Не беше възможно някой от тях да ме е предал. Нали? А може би беше? Какво знаех за Уилям Макнамара? Възможно ли беше да е злоупотребил с доверието ми? Вярвах безрезервно на Даян, но можех ли да вярвам на него? Ами Изабела — нея явно изобщо не я познавах. Не ѝ казах кого ще търся в Сан Марино. Възможно ли беше въпреки това да се е досетила?
Изведнъж осъзнах, че мъжете търсят Козимо. Аз бях просто бонус.
— Писмото? — попита единият със заповеднически тон.
— Не е у мен — упорито отсече Козимо.
Третият се върна от апартамента на госпожа Карабело.
Двама се заеха да претърсват дома на Козимо, а един ни наблюдаваше. Изпразниха шкафове и чекмеджета и бутнаха много книги на земята. Накрая се отказаха.
— Не е тук — каза единият на другите двама.
— Ами — започна онзи, който, изглежда, беше главният — тогава ще трябва да дойдете с нас.
— Къде? — попитах аз.
Вързаха ни ръцете.
— Извинете, може ли…? — помоли Козимо, кимвайки към фруктиерата. Единият от мъжете сложи лулата, тютюна и кутийката с кибритени клечки в джоба на якето му.