— Къде отиваме? — повторих аз.
Мъжете ни сграбчиха здраво за ръцете и ни изведоха отвън на стълбището, след което слязохме на първия етаж и излязохме на улицата. На тротоара беше спрял един минибус. Някакъв мъж спря и ни погледна объркано. Сякаш осъзнаваше, че става свидетел на истинско отвличане.
Имаше нещо познато у него. Шапка с козирка. Суичър с качулка.
Избутаха двама ни с Козимо в минибуса. Той потегли.
Пред кръчмата, където аз самият стоях и чаках преди няколко часа, видях млада жена с чадър на цветя. Разпознах я — жената от Флоренция и Рим. Беше се облегнала с едно рамо на стената.
Не приличаше на дева-воин от „Девите-воини на Мьолнир“. Изглеждаше по-скоро изгубена и уплашена.
Гледахме се няколко секунди.
Сине мой,
Пристъпите на треската ми докараха мъчителна суха кашлица, която продължава да ме държи буден през нощта. Всяка вечер личната ми робиня, една изящна нимфа от Ликия, маже раздираните ми от болка гърди с успокояващ мехлем. Сутринта станах по изгрев-слънце след поредната безсънна нощ. От комините на каменните къщи надолу в планината се носят тънки ивици сив дим. Миризмата на дим се смесва с киселия мирис на сяра. Седнах на терасата на меката светлина на изгряващото слънце, за да довърша разказа си за Юдея.
Умрелият Исус увисна на кръста като най-обикновен престъпник. Съветът на евреите толкова настояваше ние, римляните, да го убием по нашия начин — сигурно за да го подложат на възможно най-голямото унижение. Скоро птиците щяха да дойдат и да го закълват. Няколко войници казаха, че били видели как плъхове се покатервали по кръстовете, за да ядат умрелите. Оставихме Исус да виси на кръста, за да могат хората да го обиждат. Нямаше нищо царско или достойно в гибелта му. Никога не съм разбирал държавната политика. Предпочитам местната, тоест всичко, което засяга всеки един от нас. Дори ти, сине мой, така безстрашно се посвети на изпълнената с предателства държавна политика. Пази се!
С годините донякъде разбрах събитията, които доведоха до всичко, случило се тогава. Защо Исус трябваше да умре? Местните еврейски лидери бяха успели да ни подмамят да убием наш общ враг и подстрекател, който създаваше неприятности, сключвайки с нас рядък съюз. Исус представляваше заплаха за всичко, което представляваха и римляни, и евреи. Подкопаваше властта ни и се противопоставяше на авторитета ни. Искаше да разруши обществените рамки и правила и да отслаби почитта към императора и върховните жреци. Обиждаше Ирод и наричаше фарисеите, които защитаваха стария Закон на Мойсей, змии и змийчета. Беше на страната на потиснатите и отритнатите, които представляваха обществените маси. Бе опасен човек. Ами ако хората започнеха да го слушат? Осъдиха го и го екзекутираха, защото беше политически и религиозен подстрекател. Приковаването му към кръста като най-обикновен крайпътен разбойник целеше да възстанови реда в държавата и авторитета на императора и религиозните лидери на евреите. Така че донякъде е разбираемо защо събитията се развиха така.
След като Исус умря, един от хората ми заби копието си отстрани в тялото му, за да провери дали не се преструва. Събрахме си вещите. Оставих трима мъже на Голгота, които да наблюдават другите двама хленчещи разпнати. Останалите се върнахме на позициите си при крепостта и в двореца… Вечерта един човек дойде да види Пилат. Повикаха първо мен, за да разбера какво иска, тъй като бях началник на стражата в прокураторския дворец. Представи се като съветник Йосиф Ариматейски и каза, че бил член на Синедриона. Беше нисък и закръглен и имаше рошави вежди и нисък, нервен глас. Попитах го по каква работа е дошъл. Обясни ми, че искал да помоли Пилат за позволение да свали тялото на Исус от кръста, преди птиците да го нападнат. Помислих си, че е много късно вечерта. Но понеже беше влиятелна и богата личност, го отведох при прокуратора, на когото вече му беше дошло до гуша от цялата тази врява, която се вдигаше около Исус. Пилат бе изпил една гарафа с вино и весело си говореше със съпругата си. Позволи на Йосиф Ариматейски да вземе тялото най-вече за да може веднага да се отърве от него, но ми нареди да следя процеса.
Взех със себе си трима мъже и заедно отведохме евреина до Голгота. Там вече го чакаше един негов познат, който се казваше Никодим. Беше донесъл голямо гърне със смирна и алое — около сто литри — с които смятаха да намажат тялото на Исус. Не възнамерявах да замесвам нито себе си, нито хората си. Пилат ми беше наредил да следя процеса. На Йосиф и Никодим обаче им беше толкова трудно да изровят кръста, че позволих на войниците да им помогнат, за да приключим до полунощ, внимателно свалиха кръста на земята. Умрелият се беше вкочанил. Птиците вече бяха започнали да го кълват. Очите му липсваха. Заедно го отнесохме долу до една гробница, изсечена в скала. Досетих се, че е била предназначена за самия Йосиф. Попитах го защо той, член на Синедриона, полага такива грижи за подстрекател като Исус. Заподозрях, че е бил негов таен ученик. Той леко се усмихна и ме попита дали знам старата история за братята Яков и Исав. Признах, че не съм я чувал. Тогава той каза, че щял да ми изрецитира древни думи, в които се криела мъдрост: