— Това прилича по-скоро на военен лагер, отколкото на йезуитски манастир.
— Regimini militant is Ecclesiae е оперативното звено на ордена. Монасите са Божиите воини, които се борят срещу греха, влиянието на дявола и господарите на мрака.
— Максимо — обади се Козимо, — разбрах, че търсиш писмото. Не е у нас.
— Няма проблем.
— Тогава защо… това? — попита Козимо, разпервайки ръце.
— Ще трябва да ви помоля да изчакате.
— С какво?
— Публикуването на съдържанието му.
— Писмото не е в ръцете ни — заявих аз. Това не беше чиста лъжа, но определено звучеше неясно.
Максимо Парчели се усмихна. Сякаш разбираше.
— Вие, разбира се, се чудите защо проявявам интерес към него — каза той. — Но не е това, което си мислите. Не искам да го купя. Не съм търговец на черния пазар. Така че, за да ви обясня, трябва да ви разкажа семейната си история.
„Бог да ми е на помощ“ — помислих си аз.
Един пазач — йезуитски монах — донесе чаша кафе на Парчели. След това наля още горещо кафе на нас двамата с Козимо. Старецът се намести по-удобно.
— Произходът ми не се различава от този на милиони италианци, живеещи в САЩ — започна той. — Дядо ми и баба ми, Франческо и Кармела, са изоставили бедността, на която са били свикнали в Италия, в края на XVIII век. Напуснали са стопанство с неплодородна почва в Лацио и са се установили в Ню Йорк Сити — разказа ни той, след което си прочисти гърлото и продължи: — Много преди дядо да съзре Статуята на свободата…
Ню Йорк Сити, 1899-1910
… напомняща на някакъв мираж на хоризонта, знаел, че животът му никога повече няма да бъде същият. На следващата година щял да стане на трийсет и да посрещне първия си син. Дрехите върху корема на Кормела били опънати като кожа на барабан. Спомените за бедния живот в стопанството в планинското село, което били напуснали, вече били започнали да избледняват. Франческо се чувствал необичайно развълнуван и самоуверен. Америка била страната на възможностите. Чел, че там хората като него успявали.
Обикнал новата си родина още от мига, в който слязъл на сушата. След като пристигнали в Ню Йорк Сити, отначало живеели във всекидневната на лелята и чичото на Кармела в „Манхатън“. След това успели да наемат прилична боксониера в „Бронкс“. Благодарение на роднините на познати италианци наели Франческо на няколко дребни позиции. През първите шест месеца работел най-вече като разносвач и продавач на вестници. Накрая го назначили за постоянно в една аптека. Започнал да събира спестявания в The Bank of New York Company. Самият факт, че имал собствена банкова сметка, му се струвал нереален. Кармела тъкмо била навършила двайсет години, когато през май 1990 година се родил първият им син — Антонио.
— Раждането било трагедия — сподели Максимо Парчели. — Баба родила близнаци, но единият бил мъртвороден. Нито тя, нито дядо знаели как да се радват на Антонио и едновременно с това да скърбят за загубата на другия си син. Той решил да се затрупа с работа. Аптеката, която бил отворил, станала много успешна. През следващите няколко години се появили още три в „Бронкс“, „Бруклин“ и Ню Джърси. Загубата на сина им…
Ню Йорк Сити, 1900-1918
… съсипала Кармела. Била богобоязлива жена и докато съпругът ѝ работел от рано сутринта до късно вечерта, тя посветила живота си на Антонио. Бог и добрите дела. През 1910 година благодарение на Божията милост двамата с Франческо се сдобили с още един син — Енцо.
Кармела започнала да се ангажира все повече с местната енория. Скоро във всички италиански квартали в Ню Йорк плъзнали слухове за нея. Наричали я Набожната Кармела. Говорело се, че можела да изцелява болните по чудотворен начин. По време на пандемията от дифтерия през 1912 година някъде между двайсет и трийсет родители твърдели, че била излекувала децата им просто като сложила ръце върху гърлата им. Една майка казала на епископа, че десетгодишната ѝ дъщеря умряла точно преди Кармела да дойде, но се съживила само няколко минути след като тя положила ръце върху тялото ѝ и започнала да се моли. Епископът докладвал това на архиепископа, който пък се обърнал към кардинала. Той от своя страна повикал Кармела да си поговори с нея, а после описал чудото, което била извършила, в един доклад, който изпратил до Ватикана. Говори се, че по време на полиомиелитната епидемия през 1916 година излекувала четиринайсет деца. Когато норвежкият пътнически кораб DS Bergensfjord акостирал на пристанището в Ню Йорк през август 1918 година, от него слезли болни пасажери. Това поставило началото на испанския грип, който отнел много животи. През този период викали Кармела в много семейства с болни. Никой не знаел колко точно хора е излекувала. Някои твърдели, че били осемдесет, а други над сто. Кардиналът отново писал до Ватикана. Вероятността Кармела да е нещо като Божи ангел нараснала, когато във вестник The New York Evening Post публикували статия през август 1918 година, според която Набожната Кармела се била явила на смъртоносно ранен американски войник на фронта в Кантини, Франция. Деветнайсетгодишният мъж я познавал — били от една енория в „Бронкс“. „Лежах в рова и усещах как животът ме напуска — разказал той на военния кореспондент на вестника. — Кармела ми се яви, заобиколена от небесно сияние. Хвана ме за ръката и ме увери, че ако издържа, докато лекарският отряд стигне до мен, отново ще мога да видя майка си, баща си и всичките си братя и сестри“. Кармела отказала да даде изявление на вестника, но репортерите му били събрали множество подобни истории.