През обезобразеното лице на Максимо Парчели премина нещо, подобно на усмивка. Той изпъна гръб. Изведнъж кислородният апарат изсвистя.
— Четиресет години се опитвам да убедя Ватикана да приобщи милата ми баба към близкия кръг на Бог, като я канонизира за светица — сподели той.
За протестант като мен — и дори атеист — идеята за светците беше донякъде неразбираема. Светецът беше човек, който бе изключително близък с Бог. За Католическата църква съществуваха над десет хиляди светци.
— Вкъщи в Ню Йорк съм напълнил шкаф картотека с доказателства за чудесата, извършени от баба — продължи Парчели. — Писма от хората, на които е помогнала. Църковни доклади. Статии от вестници. Когато Бог я прибра при себе си през 1970 година, вече ѝ бяха приписали между двеста и триста документирани случая на чудодейно излекувани хора. Не знаем колко още такива случаи никога не са били докладвани. От четиресет години изучавам живота ѝ. Платил съм няколко милиона долара на изтъкнати учени като Козимо, за да съберат цялата информация за нея. Изпратил съм всичко научено на Ватикана.
— Как се става светец? — поинтересувах се аз.
— Това е дълъг и обстоен процес. За да може кандидатурата на даден човек въобще да бъде подложена на обсъждане, той трябва да е извършвал чудеса и да е благословен с Божията милост. Специален отдел подготвя кандидатурите за светци, които после да бъдат разгледани от папата. Самият комитет, който работи по случая, се състои от трийсет и няколко души: кардинали, архиепископи, епископи, теолози, петима релатори, отговорни за напредъка на случая, и не по-малко от осемдесет и трима съветници. Един advocatus diaboli, адвокат на дявола, се опитва да събере цялата информация, която е в ущърб на даден кандидат. Адвокатът по случая на баба е особено усърден. Известни обстоятелства ѝ пречат. Фактът, че е била омъжена и е имала деца, сам по себе си е проблем. Това се отнася само за петстотин от светците, почитани от Католическата църква. Фактът, че е била майка и баба на известни престъпници, също е в неин ущърб.
— Престъпници? — учудих се аз.
— Ще се върна на това.
Козимо си прочисти гърлото, чувствайки се неловко.
— Баба е била предложена за канонизация от епископа още през 1996 година — продължи Максимо Парчели. — Комитетът е започнал процеса по провъзгласяването ѝ за светица след няколко години. Досега е получила титлите „блажена“, beams, и „свята“, sanctus. Остава само одобрението на папата.
— А той кога ще вземе решение по въпроса?
— Комитетът е приключил работа. На теория папата може да се произнесе по случая в близките няколко дни.
Понечих да попитам нещо, но той ме прекъсна.
— Семейната история още не е приключила.
После си пое дълбоко дъх и продължи:
— Болестта на татко…
Ню Йорк Сити, 1925-1960
… се появи неочаквано. Отначало той едва я забелязваше. Симптомите бяха неясни и неособено мъчителни. Лекарите не знаеха какво му е. Когато баща му Франческо започнал да линее през 1925 година, той вече бил поел ръководството на осемте аптеки от веригата и бил положил основата на бъдещата фармацевтична верига Francesco’s с аптеки из цяла Америка. Бил на четиресет и пет, когато срещнал двайсетгодишната Мариела, която работела в една от аптеките в „Бронкс“. Оженили се през 1947 година. Мариела умряла от прееклампсия два дни след като ме родила през 1950 година.