2
Вратата на колата се отвори. Тони инстинктивно посегна към револвера.
— Успокой се — каза през смях Луиджи и се качи.
— Boss!
— Тони — изсумтя Луиджи.
— Белтьо е там вътре — съобщи му Тони. — Заедно с италианеца.
— А писмото?
— Без съмнение.
— Какво е това място?
— Манастир.
— Ебаваш ли се?
Двамата погледнаха към манастира.
— Кога е срещата ти с…? — попита Тони, кимвайки с глава в смисъл „знаеш кого“.
Луиджи погледна часовника си.
— След един час. Ще ми уредиш ли писмото?
— Ще вляза вътре и ще го взема.
— Трябва ми за срещата.
— Няма проблем, capo.
— Как ще влезеш?
Тони отправи към шефа си почти снизходителен поглед.
— Това е манастир, Луиджи.
3
На Максимо Парчели трябваше да му се признае, че семейната му история бе разнообразна и леко вълнуваща. Аз самият бях израснал в ябълкова градина в „Грефсен“ при невротична майка алкохоличка. Фактът, че се омъжи за любовника си, с когото мамеше татко, може би беше пикантен. Но най-близкото до мафиот в семейството ни беше братовчедът Бьоре, който открадна пакет нарязан салам от магазинче от „Рьорусмартнан“ в края на миналия век.
Парчели затвори очи, сякаш за да си почине.
— Много съжалявам — рязко заявих аз, — но не разбирам какво общо има всичко това с писмото на Пилат.
Той понечи да каже нещо, но се спря.
— Мисля, че знам какво разкрива то — заяви накрая.
— Какво?
— От векове семейството ми пази една голяма тайна. Предава се от pater familias на pater familias, от поколение на поколение.
— Каква тайна?
— Юда и Мария Магдалена са имали дете.
Само с няколко думи Максимо Парчели пое към чистата лудост, която представляваше светът на теориите на конспирацията.
— Юда и Мария Магдалена са имали дете? — скептично повторих аз. През Средновековието са се зародили безброй легенди относно Юда. Тази обаче не съм я чувал.
— Точно така.
— Какво ви кара да мислите така?
— Евангелието на Мария Магдалена.
Това евангелие представляваше апокрифен фрагмент, който вероятно е бил написан през първата половина на I век, но е станал публично достояние чак след откритие, направено в Египет през 1896 година.
— Дядо ми — продължи Парчели — е събирал стари ръкописи. През 1924 година попаднал на непознат фрагмент от Евангелието на Мария Магдалена. В него пише, че тя и Юда са имали дете.
Беше невъзможно да се определи дали този фрагмент е истински, или фалшифициран. И в двата случая не можеше да бъде използван за доказателство.
— Осъзнавам, че това звучи абсурдно — призна Парчели. — Но от няколко десетилетия проучвам въпроса и намерих редица фактори, които потвърждават тази история. Има още. Още много. Юда не е умрял на Кървавата нива, както пише в Библията. След разпъването е избягал от Светите земи, насочвайки се към Европа заедно с любимата си Мария Магдалена. Писма и документи, датирани от първите няколко века, потвърждават това. Тази тайна дори е загатната в „Протоколи на ционските мъдреци“.
Преди стотици години е било доказано, че този труд, който уж описвал еврейски план за глобално господство, е фалшификат.
— Сега сигурно ще кажете, че „Протоколи на ционските мъдреци“ е някаква измислица — добави Парчели. — Запознат съм с тези твърдения. Но те точно това искат да повярваме!
— Трябва да съм честен с вас, Парчели — заявих аз. — Твърдението ви звучи като напълно откачена теория на конспирацията.
— И все пак съм сигурен, че в него се крие зрънце истина.
— Разбирам — промърморих аз, въпреки че това изобщо не беше така.
— Както казах, семейството ми пази тази тайна от векове.
— Окей. Но… какво от това?
— Опасявам се, че писмото ще я разкрие. Може би именно то е изгубената част от евангелието.