Очите му се насълзиха.
— Благодаря ви — каза просто той.
4
Беше невъзможно да се проникне в манастира. Портата не се помръдваше. Металната врата в стената беше заключена. Тони я заобиколи. Слезе до задната ѝ част. Парцелът граничеше с незасята нива. Сухи храсти. Купчини пръст и пясък. Ръждясали бъчви. Стената беше висока три метра. Гладка. С режеща тел. Беше невъзможно човек да се покатери по нея.
Тони застана зад един контейнер до портата. Зачака. Пристигна една кола. Черна лимузина. Мамка му, трябваше да стане монах. Лимузината пусна мигач в посока към портата. Тя се отвори. Тони се вмъкна след лимузината, преди да се затвори. Мамка му.
Манастир с пропускателен пункт?
Той клекна. Разкриха ли го? Една вътрешна стоманена порта се отвори със скърцане. Лимузината продължи нататък. Тони се промъкна покрай стената.
Писна някаква аларма.
Чакаха на двора. Бяха двама. Носеха сиви костюми. Ризи с бели яки. Бяха въоръжени.
„Какво, за бога, е това място?“ — зачуди се Тони.
5
Алармата пропищяваше на кратки електронни сигнали.
Аз изправих гръб. Монасите, които ни пазеха, не се помръднаха. Чух как някой тича отвън в коридора. Уоки-токито на пазача изпращя и от него се понесоха викове и заповеди.
— Какво става? — попита Парчели.
— Не е ясно — отвърна пазачът.
Не се помръднахме от местата си. Заради алармата не можехме да си говорим. След малко изнервящият шум утихна.
— Хванали са нарушител — обясни пазачът.
— Нарушител? — учудих се аз.
— Той има ли нещо общо с нас? — поинтересува се Парчели.
— Не е ясно — отговори пазачът.
Не беше възможно този нарушител да е знаел, че манастирът служи за седалище на военен монашески орден.
Все още не разбирах каква е ролята на Алекзандър Дъръм Лойд, Изабела Конти и Козимо в цялата тази работа.
— Разкажете ми за сътрудничеството ви с Алекзандър, Изабела и Козимо — помолих аз.
Парчели намести кислородната тръбичка.
— Запознах се с Алекзандър и Козимо, докато те следваха в Йейлския университет. Дарител съм и на Историческия, и на Археологическия факултет. Когато Алекзандър започна да излиза с Изабела, впрегнах и тримата да ми помагат в различни проекти. Амбициозна банда. Веднага разбрах това. Наех ги да се разровят из живота на баба. Алекзандър намери повечето материали, които изпратих на Ватикана. Докато пишеше докторската си дисертация, ми помагаше при търсенето на документи за Медичите. Няколко години по-късно финансирах част от разкопките на Козимо в Цезареа Маритима.
Козимо бързо се усмихна.
— Scusi.
— А когато миналата есен Алекзандър реши, че е открил местонахождението на гроба на Ириней в Лион, се обади на мен. Аз финансирах по-голямата част от проекта чрез МНД.
Трябваше да се досетя. От МНД обикновено не разкриваха информация за частните инвеститори на проекти. Сега, след като вече знаех предисторията от „Йейл“, не се учудих, че Парчели е финансирал разкопките на Алекзандър Дъръм Лойд.
— Алекзандър каза ли ви, когато предаде пергаментите на Самуел Рицо? — попитах аз.
— Поддържахме връзка през целия този процес.
Замълчахме.
— Максимо Парчели — казах накрая и срещнах погледа му, — имате ли нещо общо със смъртта на Рицо?
Той ме погледна по начин, който издаваше недоумението му от това как въобще може да ми хрумне такова нещо.
— Категорично не — отсече накрая.
— Казахте ли на някого, че пергаментите са у Рицо?
— Абсурд.
— Наистина ли?
— Е, щабът ми знаеше. Както винаги.
— Кога намесихте монасите?
— Чак когато разбрах за смъртта на Рицо. И че писмото е изчезнало.
— Какво им наредихте?
— Да проучат въпроса. Да намерят писмото. Да се занимаят с полевата работа.
— И да ме държат под око?
— Това беше неразделна част от задачата им.
— Но как въобще са разбрали, че са ме наели от МНД?
— Уилям Макнамара ми каза, разбира се.
— Защо?
— Все пак бях финансирал разкопките в Лион.
Започнах да разбирам. Нещо. Не всичко. Американецът, който ме заплаши в хотелската ми стая, за монасите ли работеше? Ами младата жена, която ме следеше?
— Някой от вашите хора ли ме заплаши с оръжие в хотелската ми стая във Флоренция?