Максимо Парчели погледна към монаха до вратата, а той отговори отрицателно.
— В щаба ви има ли млада жена?
— Млада жена ли?
— На няколко пъти видях една млада жена, която ме преследваше.
— Може да ви е почитателка, Белтьо — шеговито предположи Парчели.
— Видях я във Флоренция, Рим и Сан Марино. Твърде млада е, за да проявява интерес към жалък старец като мен.
Парчели пак погледна към пазача.
— Изключено — отсече той. — В ордена има само мъже.
Колко групировки ме преследваха?
Погледнах пазача в очите.
— Изпращали ли сте ми следи по телефона?
Той си позволи да се усмихне.
— Защо да го правим, професор Белтьо? Ние не разкриваме следите си.
6
— Казва се Тони Еспозито — обясни пазачът и предаде паспорта му на Максимо Парчели. — Американски гражданин.
Парчели се стресна.
— Тони Еспозито? Как е възможно? — възкликна той и прелисти паспорта. — Колко съм глупав.
— Познавате ли го? — попитах аз.
— Той е дясната ръка на Луиджи — обясни той и се намръщи. — Трябваше да се досетя. Луиджи ме помоли да го взема със себе си на самолета. Нямах причини да му отказвам. Когато каза, че искал да види семейното село със собствените си очи, се трогнах. Колко съм наивен!
— Максимо, разказвал ли си му за пергаментите? — попита Козимо.
— Разбира се, че не. Нито дума.
— Тогава кой е източникът му? — зачудих се аз.
— Неразбираемо.
— Той знаеше всичко — отбелязах аз.
— Неразбираемо — повтори Максимо този път по-тихо и ми подаде паспорта. Бързо го прегледах и се вторачих в снимката в близък план. Изглеждаше бегло познат. Тони Еспозито беше мъжът, който ме следеше от няколко дни. Със сигурност беше същият, който ме заплаши в хотелската стая, и онзи от записите от охранителните камери във Флоренция. Въпреки това не разбирах нищо. Ако той не работеше за Максимо Парчели, как ме е следил толкова отблизо? Щом младата жена не работеше за монасите, сигурно беше от бандата на Еспозито, нали?
Пазачът попита какво да правят с нарушителя.
— Пуснете го — нареди Парчели.
— Какво? — почти се провикнах аз. — Трябва да го предадем на полицията!
— За какво?
— За… това, че ме заплаши. И проникна в манастира!
— Замислете се, Белтьо. Имаме ли нещо сигурно срещу него, което би било от полза на полицията?
Имаше право. Това, че Тони Еспозито е проникнал в двора на манастира и че подозирам, че ме е следил, не беше достатъчно сериозно, за да заинтересува полицията.
— Кой може да е снабдявал Луиджи с информация? — размишлявах на глас. — Алекзандър Дъръм Лойд? Уилям Макнамара? Някой друг от МНД?
Сам чувах колко неправдоподобно звучи това.
— Някой с достъп до цялата информация — заяви Козимо. — Но кой?
— Някой с много добри източници — добавих аз.
— Звучи като мен — пошегува се Парчели. — Но аз не съм издавал нито дума. Заклевам се — увери ни той, след което се замисли. — Нека попитам Бог.
— Той едва ли се занимава с такива дребни работи — отбеляза Козимо.
„И при всички случаи не би отговорил“ — помислих си аз.
Парчели започна да се моли. По едно време се разтрепери. Накрая вдигна поглед.
— Мисля, че разбирам — тихо и тъжно заяви той.
Погледнах го въпросително.
Той въздъхна дълбоко.
— Началник-щабът ми организира всички операции. Знае всичко, което знам аз.
— Подозирате ли го? — попитах аз.
— Имах му пълно доверие. Но през последната година станаха странни неща, чието единствено възможно обяснение е…
— Да? — подкани го Козимо.
— … той да работи за Луиджи.
— Като негова къртица?
— В такъв случай ме е предал по възможно най-жестокия начин.
— Има ли такава вероятност? — попитах аз.
— Спонтанният ми отговор би бил не. Но вече не знам. Това би обяснило някои странни съвпадения. Да, би ги обяснило.
— Какво знае той?
— Всичко! След като Алекзандър ми каза, че щели да изследват пергаментите в „Библиотека Медичи Лауренциана“, споменах това и на него.
— … а той на свой ред е информирал Луиджи?
— Ако е предател, всичко е възможно. Като началник-щаб има достъп до цялата ми информация.
— Защо Луиджи би се интересувал от писмото?
— Не го е грижа за историческата и религиозната му стойност. Освен това усилията ми да уредя канонизацията на баба никога не са го интересували. Точно обратното: ако се сдобие с писмото, може да го използва, за да осуети процеса. Това сигурно би му доставило удоволствие. Освен съсипването на плановете ми го интересува само още едно нещо.