Сребърниците [bg]

В първото си писмо ти разказах как прокураторът ми нареди да проуча въпроса. Освобождаването ми от длъжността командир на стражата ми вдъхна усещане за свобода, което не бях имал, откакто бях малко момче и едва ли не летях надолу към вира, за да поплувам. Въпреки това в главата ми беше пълна каша. Как можеше някой да вярва, че Исус първо е умрял на кръста, а после е възкръснал след три дни? В такъв случай той наистина е бог! Аз лично трябва да отбележа, че нямаше нищо божествено у мъжа, когото залових в Гетсиманската градина и изпроводих до мястото на екзекуцията му на Голгота. Приличаше по-скоро на жалка фигура. Въпреки това мнозина го почитат като Божи син. Мисля, че ни е вродено по природа да търсим богове там, където, строго погледнато, такива няма. С годините осъзнах колко парадоксално е хората във всяка отделна страна да почитат свои собствени богове. Кой знае на какви богове се кланят в още по-далечни краища на света? Да не би аз самият да вярвам в Юпитер, а да отхвърлям Зевс, Амон Ра и Яхве? Или може би в края на краищата всички почитаме един и същ бог, но му даваме различни имена и му приписваме различни способности? Възможно ли е Юпитер и Зевс да са един и същи бог? Знаем какво биха казали жреците, ако ги попитаме. Но никога не забравяй, че те също като кралете и херцозите се интересуват най-много от себе си и всичко онова, което представляват. В края на краищата римските ни богове и онези на гърците са толкова еднакви, че може би след стотици години ще почитаме общ пантеон. Евреите се кланят на единствения си и всемогъщ бог. Първата от заповедите на този бог гласи: „Да нямаш други богове освен мене“. Защо им е, щом не съществували други? Заповедта всъщност означава: „От всички богове ще се кланяте на мен“. Но евреите отричат да съществуват други богове. Много объркващо.

След като получих новата си задача, слязох долу до кръчмата, посещавана от войниците. Поръчах си чаша поска и седнах в единия ъгъл. Осъзнах, че при тази задача сякаш трябва да проследя една нишка чак докато напълно се разплете. Именно за тази нишка трябваше да мисля непрекъснато, а не за всичко останало, което можеше да изникне, докато проучвам въпроса. Докато си пийвах поска и размишлявах, си спомних странния разказ на Йосиф от онази нощ, когато намазаха тялото на Исус с благовонни мехлеми. Осъзнах, че едно от първите неща, които трябва да направя, е да помоля начетените евреи да ми кажат всичко, което знаят за Исав, Яков и баща им. Нали помниш, че ти разказах как Исаак усетил мириса от дрехите на сина си, когато го целунал? Ето така, сине, у мен се разпали първата искра на съмнението — при срещата с начетените евреи. Впоследствие щеше да прерасне в същински огън. Не мога обаче още отсега да ти разкрия как успях да разреша тази странна загадка, защото това би нарушило естествения ход на действията в разказа ми. Така че ще трябва да се въоръжиш с търпението, с което, за съжаление, не си надарен, ако тази история въобще те интересува… Една проклета кашлица ме мъчи ден и нощ, но няма да ти досаждам с оплакванията си.

С обич,

баща ти, Атик Сенецион