Седнах на леглото. Явно цифрите бяха подредени по точно определен начин. Хм. Ако умножах 11 по две, щеше да се получи 22, а ако повторех това с 22, резултат щеше да бъде 44. Само това ми хрумна. Огледах всяка цифра поотделно. 11224445558. Добре. Цифрите бяха подредени по групи. И какво от това? Първите няколко съобщения се оказаха анаграми. Значи това можеше да се отнася и за тази поредица от цифри. Но как да пренаредя 1122444558, така че да се получи нещо смислено?
Обадих се на Козимо и го попитах дали си е легнал. Не беше. Тръгнах надолу по коридора, почуках на вратата на стаята му и му показах поредицата от цифри. Вече беше запалил лулата и доволно вдишваше тютюневия дим, докато я оглеждаше.
— Единайсет цифри — заключи той. — Възможно ли е да са координати?
— Кой знае, може това да е бюджетът на Конго.
— Географски координати? Нали знаеш, ширина и дължина, с които може да се определи точното местонахождение на всяка една точка на земното кълбо. Координатите се състоят от единайсет цифри.
— Как да пренаредя цифрите, за да се получи нещо смислено?
И двамата нямахме сили да размишляваме над това в момента.
Сине мой,
Слънцето е застанало високо на небето. Откъм полетата чувам смях и врява, но те звучат толкова далечни и почти нереални, сякаш си въобразявам. Надзирателят на робите твърди, че тази година гроздовата реколта е добра. Обаче дали аз самият ще успея да опитам от виното, което ще направят от нея, е друг въпрос. Грижовната ми робиня намаза гърдите и гърба ми с някакъв легендарен благовонен мехлем, който е донесла от родното си място — Ликия. После ми помогна да стигна от спалнята до терасата, където съм в момента, и ми донесе гарафа с вино и купа с маслини. Разказвал ли съм ти за нея? Обгрижва немощното ми старо тяло с любов.
Докъде бях стигнал с разказа си? Колкото и да е странно, помня миналото много по-добре от случилото се през изминалите няколко дни. Юдея… Точно така! Задачата, която ми повери Пилат!… Нямах никакъв опит в ровенето в мистерии и намирането на отговори на загадки, които никой не разбира. Но смея да твърдя, че още от дете съм надарен с добрата комбинация от любопитство и логическо мислене. Осъзнах, че за да разбера какво се беше случило наистина, трябва първо да поговоря с възможно най-много от замесените в случая хора. След това ме чакаше отделянето на точните наблюдения и искрените размисли от лъжите, измислиците и недоразуменията, като така щях да стигна до истината.
Първо реших да разпитам майката на Исус, Мария, и възрастния ѝ съпруг Йосиф. Заминах за село Назарет в Галилея заедно с отряд войници. На това малко място живееха между петдесет и сто души. Намерих Йосиф и Мария в бедняшка къща заедно с най-малките им деца. Доколкото разбрах, по-големите били напуснали дома. През всичките тези години Йосиф се прехранвал като дърводелец, но вече не беше годен за работа поради възрастта и телесните си болежки. И той, и Мария видимо се притесниха, щом научиха за задачата ми. Когато ги попитах дали те са майката и бащата на осъдения на смърт, тя се смути. Едва тогава разбрах, че бащата на Исус бил друг, а този на останалите деца — Йосиф. Отначало тя ми каза, че името на въпросния баща бил Гавриил. После поясни, че той не бил бащата, ами някакво крилато божествено създание, играещо ролята на пратеник. Ние бихме го нарекли angelus. Бил ѝ съобщил, че щяла да роди от някакъв бог. Нищо по-малко. Въпреки това реших да не зачеквам деликатната тема за тленността на Исус.
Мария беше в края на четиридесетте, но все още беше красива. Имаше лъскава тъмна коса, която бе започнала да посивява. Очите ѝ блестяха като скъпоценни камъни. Тя, разбира се, говореше с голяма нежност за сина си, но и за останалите си дванайсет деца. Каза, че бил особено близък с двама от апостолите: Симон от Капернаум и Юда от Кариот. Прекръстил Симон на Канара, а другият бил специално избран, за да осъществи плана на бога, който бил баща на Исус. След разпъването Мария приготвила благовонни масла и мехлеми. Докато траел шабат, си почивала, както гласял законът. След това отишла при гроба на Исус на зазоряване през първия ден от седмицата заедно с още една Мария, наричана Магдалена, защото била от село Магдала. Напълно сериозно заяви, че той ги чакал там. Съвсем жив. „Ами очите му?“ — възразих аз. Лично бях видял, че птиците ги бяха изкълвали. Мария ми се усмихна. „Защо на вас, римляните, ви отнема толкова много време да повярвате в думите на пророците? — попита после. — Пътищата Божии са неведоми“.