Съпругът ѝ Йосиф не каза почти нищо. Беше мълчалив човек. Освен това бе полусляп, недочуваше, бавно схващаше и бе много по-възрастен от съпругата си. Когато видях беззъбата му физиономия, ми стана жал за нея. Едва ли е била на повече от четиринайсет или петнайсет, когато е родила за първи път, а той сигурно е бил много по-възрастен. Дори и да беше разбрал нещо от разговора ни, нямаше какво да добави. Спомена Исус само няколко пъти, наричайки го „онова момче“.
Шпионите на прокуратора бяха открили другата Мария в родното ѝ село Магдала. Вместо да заповядам да я доведат в Йерусалим, реших да я потърся в дома ѝ заедно с отряда. Магдала е съвсем малко рибарско селце, разположено на един хълм край Галилейското езеро. Къщата, в която Мария живееше с родителите си, представляваше по-скоро колиба, направена от тухли и глина. Тя беше потънала в дълбока скръб и носеше черно. Разказа ми, че Исус я бил спасил от седем зли духа, след което му станала вярна последователка. Обичала го от цялото си сърце. Широката ѝ черна роба не можеше да скрие факта, че е бременна, но кой знае кой беше бащата. Не видях каква връзка може да има това със задачата ми, така че не я разпитах по въпроса. Тя каза, че известно време била сгодена за Юда, но се скарали след една случка в Бетания. Купила скъпо благовонно нардово масло с пари от касата, за която отговарял той. После намазала Исус с него и Юда побеснял. Каза, че впоследствие осъзнала, че просто ревнувал. Не могъл да разбере целта на това пилеене на мехлема. По-добре да дадели парите на бедните. Скарал ѝ се, но Исус я защитил. Благодарил ѝ и заявил, че винаги щяло да има бедни, независимо колко пари им дадели. След тази случка тя отхвърлила Юда и се влюбила в Исус. Той бил и по-умен, и по-дружелюбен от него. Толкова си приличали на външен вид, че можели да бъдат близнаци. Тя отблъсна опитите ми да разбера дали с Исус са били любовници, или просто е била влюбена в него, използвайки обичайните за тази секта неясни изказвания. Въпреки това потвърди историята на майка му за това, че богът им го бил възкресил от мъртвите. И този път изтъкнах загубата на очите му. Тя обаче или не разбра въпроса, или не искаше да отговори. Каза само, че Бог бил вдъхнал живот на тялото му. С присъщото за влюбените жени обожание заяви, че бил съвършен от главата до петите. Да го разбираме както щем… Уморен съм и ми трябва почивка.
С обич,
баща ти, Атик Сенецион
Десета глава
Скришното място
1
Флоренция, вторник
На зазоряване двамата с Козимо тръгнахме от Рим на север към Флоренция с кола под наем. Той караше, а аз дремех на седалката до него. Радиото беше оставено на някаква станция с поп музика, така че слушахме синтетичен поп от 80-те години, който лесно се запомняше, прекъсван от същински порой от празни приказки. Спирахме през неравни интервали от време, за да може Козимо да попуши от лулата и да се разтъпче. Бях му обяснил, че в движение лесно ми става лошо от тютюнев дим. Бях се облегнал назад на седалката и си мислех за мама и Изабела. Виждах много от първата у втората. Преструвките. Двуличието. Полуистините.
„Знаеш, момчето ми — заяви татко, — че на жените не може да се вярва.“
Понякога си въобразяваше, че знае всичко, и изглеждаше жалък. По принцип, когато говореше за „жените“, имаше предвид мама. Няколко години след смъртта му тя ми сподели, че излизала с Трюгве Арнтцен много преди да се запознае с татко. Нямах представа, че е имала и други приятели освен него. Каза ми, че с татко се събрали, след като Трюгве я оставил заради друга.
„Той беше кретен“ — отбеляза баща ми.
„Това не ти дава право да се опитваш го убиеш“ — напомних му аз.
„В края на краищата — отвърна той — аз съм този, който умря.“
2
Пристигнахме във Флоренция към дванайсет и отидохме в хотел, разположен в центъра, с паркинг. Прилоша ми от напразното търсене на място за паркиране. На няколко пъти се опитах да накарам Козимо да ми каже къде е скрил писмото, но той се държеше тайнствено и палаво като малко момче. „На едно хитро място“ беше единственото, което благоволи да ми сподели.
След като се регистрирахме в хотела и докладвах на Уилям Макнамара къде съм и докъде съм стигнал, тръгнахме към катедралата. Седнахме в едно кафене на тротоара на Пиаца дел Дуомо и си поръчахме по една чаша еспресо. Козимо запали лулата.