Ужасяваща и странна възможност се разкриваше пред очите ми. Все още не виждах цялостната картина, която щеше да се появи впоследствие и в която, въпреки абсурдността ѝ, имаше някаква вродена логика. И все пак се досещах, че е станало нещо, което никой от нас не беше забелязал. И че въпросните събития изобщо не се дължат на случайно стечение на обстоятелствата или божествена намеса, а са част от хитър план. Накрая зададох няколко въпроса на Симон Петър за отсичането на ухото на стража, както бях длъжен. Той отрече да е виновен и заяви, че сигурно някой друг го бил направил. Изглеждаше изненадан и не на последно място облекчен, когато реших да не го задържам. Доколкото знам, известно време е живял в Капернаум. После се е преместил в Рим, където за мое учудване бил провъзгласен за глава на църквата на Исус и епископ на града. Дочух, че бил екзекутиран много по-късно по времето на император Нерон, но това е съвсем друга история.
В следващото си писмо ще ти разкажа какво всъщност се случи след разпъването на Исус и предполагаемото му възкръсване три дни след това.
С обич,
баща ти, Атик Сенецион
Единадесета глава
Библиотекарката
1
Флоренция, вторник
Нямаше ги? За двама ни с Козимо времето сякаш спря за няколко секунди, които ни се сториха цяла вечност. Трескаво започнахме да оглеждаме купчините писма на Нострадамус. Възможно ли беше Козимо да не помни точно под коя от тях е сложил писмото? Избутахме невинни туристи настрани, за да можем да огледаме всяка една купчина поотделно. Но напразно — писмото го нямаше и така щеше да си остане. На пръв поглед хитрият план на Козимо — да скрие нещо изключително ценно някъде, където никой не би се сетил да го потърси — се беше провалил.
Унило излязохме от библиотеката, влачейки крака. Козимо вдиша дълбоко от лулата няколко пъти, за да се успокои. Седнахме на една маса в ресторант в странична улица и си поръчахме по един клуб сандвич и чаша бира. Козимо беше разстроен. Отчаян. Объркан. Бесен.
Нито една от възможностите, които разгледахме, не ни се струваше правдоподобна. Ами ако някой служител на библиотеката е намерил писмото и го е преместил? Без да каже на никого? Да не би Тони Еспозито да се е върнал от капелата и да е намерил пергаментите сред писмата на Нострадамус? В такъв случай не би продължил да ме преследва. Възможно ли беше някой случаен посетител на изложбата да ги е откраднал? Без да има ключ за витрините? Невъзможно.
— Ами ако Тони Еспозито е имал съучастник? — предположих аз. — Някой, който да е видял къде си скрил писмото?
— Библиотеката беше празна.
Келнерът ни донесе сандвичите. Няколко минути ядяхме мълчаливо.
— Някой сигурно се е досетил къде да го търси — отсякох аз, дъвчейки неособено крехко парче бекон.
— Кой например?
— Някой от познатите на Луиджи или Максимо? — С колебание предположих аз.
— Някой е отишъл в библиотеката след това и е стигнал до писмото във витрината?
Козимо ме погледна над ръба на очилата си.
Само някой специалист — палеограф, консерватор, типограф, библиотекар или може би теолог или историк — би различил писмо, написано през Античността, и писмо, написано през Средновековието. Ръкописното писмо каролингски минускул, което е правело разлика между малки и главни букви и е оставяло разстояние между думите, се е наложило едва през VIII век.
Двамата с Козимо сигурно си мислехме едно и също. Отговорът на загадката сигурно се криеше в някой служител на библиотеката. Само човек, който работеше там, би установил, че на пергаментите на Пилат не им е мястото при писмата на Нострадамус, и би знаел къде е ключът за витрината. После би се досетил, че пергаментите са свързани с убийството на Самуел Рицо, и със сигурност би се свързал с полицията. Обадих се на инспектор Ломбарди, за да го попитам. Не, никой не ги беше търсил. За сметка на това Тони Еспозито решил да сложи картите на масата. Но продължавал да твърди, че Рицо бил паднал.
Значи на двамата с Козимо ни оставаше следната хипотеза: служител от „Библиотека Медичи Лауренциана“ сигурно съвсем случайно е попаднал на пергаментите на Пилат сред писмата на Нострадамус. След това ги е взел. Без да съобщи на ръководството на библиотеката. Или да се обади на полицията.
2
Казват, че без библиотеките не бихме имали нито минало, нито бъдеще. Докато се качвах нагоре по стълбите на „Библиотека Медичи Лауренциана“, се замислих, че всеки един от служителите може да е крадецът. Нямаше как да не заподозра и най-близките колеги на Самуел Рицо. Леонардо Романо, кодиколога. Катерина Коломбо, фрагментолога. И все пак. Не ми се струваше вероятно.