— Има още. Пилат е добавил послепис.
В мига, в който Козимо сниши глас и започна да превежда, над главите ни прелетя гълъб.
4
Послепис: Мой любими императоре, едва не забравих да ти разкажа абсурдната история на един от безбройните пророци в Юдея. Тук, както и у дома, гъмжи от лечители, пророци, хора, които можели да призовават мъртвите, да четат мисли или да прогонват зли духове, и всякакви други шарлатани. Чуй само: за да запазя добрите отношения с еврейските духовници, както настояваш, се оставих да ме убедят да осъдя един човек, който създаваше проблеми, на смърт чрез разпъване. Нищо особено. Този случай засягаше най-вече евреите. Името на човека беше Исус. Няма да ти досаждам с предисторията. Ще ти кажа само, че той беше подстрекател, който оспорваше и еврейския, и императорския авторитет и проповядваше за скорошния край на света. Заловили го, след като един от собствените му хора отишъл при съвета на евреите и им издал къде да го намерят. За това предателство му платили трийсет сребърника. Този Исус и най-близкото му обкръжение, дванайсет объркани мъже, щели да пренощуват в една градина отвъд градските стени, наречена Гетсиманската градина, по време на еврейския празник. Заповядах на отряд легионери да помогне на стражите на храма при залавянето му. След това го изправили на съд пред съвета на евреите и Ирод, с когото се опитвам да поддържам добри отношения. Това ми струва много търпение и снизхождение. Накрая пратиха Исус при мен и аз неохотно се съгласих да го осъдя на смърт. Разпнаха го. След това този Юда се разкаял и върнал кожената кесия с трийсетте сребърника на Синедриона. По-нататъшната му съдба не ми е известна, вечерта след разпъването при мен дойде един еврейски съветник да ме моли за позволение да погребе Исус. „Защо не?“ — помислих си аз. Беше мъртъв и вече не представляваше заплаха за реда и спокойствието. Три дни след разпъването му плъзнаха слухове. Бил се съживил и сега обикалял наоколо, разпространявайки слухове за себе си. Какво ще кажеш за това? Заповядах на един от легионерите си, тесерарий, чието име съм забравил, да проучи обстоятелствата, свързани с тези слухове. Той се зае със задачата и намери, меко казано, странно решение на загадката. Оказа се, че сме били измамени. Исус и хората му ни изиграли нагъл и много хитър номер. Чуй само: онзи, който се представял за Юда и отишъл при еврейските духовници, за да предаде учителя си, всъщност бил Исус. Не мога да го проумея: Юда се е оставил да го екзекутират вместо него. Това, императоре, е саможертва, която ти със сигурност би оценил сред собствените си хора. Подразбира се, че онзи Исус, който излязъл от гробницата след три дни, не бил същият, когото разпнали и убили. Тази подмяна целяла да подхрани почитта към него като към божествена фигура. Кожената кесия с трийсетте сребърника е у мен. От съвета на евреите не искаха да имат нищо общо с тези кървави пари. Ще ги донеса следващия път, когато ме призовеш в Рим, за да се позабавляваш с тях. Освен това ще ти ги даря като странен спомен от тази забравена от бога пустош, която ми се падна честта — и за да съм честен — теглото — да управлявам от твое име.
Край на послеписа
5
Удивено погледнах към Козимо, който поклати глава. С един послепис Пилат Понтийски беше преобърнал представите за мъките на Исус, разпъването, библейската история и не на последно място — всички важни за религията заключения, произтичащи от възкръсването.
Точно след като Даян ме напусна в Рен льо Шато, намерих един гроб в раннохристиянската църква „Льо Лю“, известна като „Христовия покой“, в Безие, Южна Франция. В него бяха останките на Исус. Дълга история. Но така разбрах, че не е имало никакво възкръсване. Възможността Юда да е бил разпнат вместо Исус ме изненадваше повече от това откритие. И на мен като на Козимо ми се наложи да отпия голяма глътка вино. Едно ято гълъби отлетя.
— Как ще реагира светът? — попита Козимо, заглеждайки се в туристите, които се възхищаваха на катедралата. Беше оставил лулата.
Ще отхвърли всичко, помислих си аз. Хората ще кажат, че писмото е фалшификат. Ако повярват на Пилат, това ще подкопае основите на християнството и Църквата. Вярата в Бог и Исус като негов единороден син се е разраснала отвъд очакваното. В продължение на две хиляди години Църквата, духовенството, теолози, евангелисти, мисионери, проповедници без теологично образование и вярващи са оформили представата за Исус Христос като възкръсналия; Божия син; бог сам по себе си; грижовния най-добър приятел на хората; онзи, който ни помага в нужда, утешава ни и ни води, служейки за съвършения пример за висок морал и любов към ближния.