— Но какво е то?
— Този документ е написан от флорентински историк през XII век. В него се споменава още по-стар документ. Този другият гласи — приготви се, — че император Калигула похвалил Пилат за жестокия начин, по който се разправил с подстрекателите в Юдея, настроени срещу императора.
След цялото това пътуване бях разконцентриран и объркан. Какво точно не разбирах? Захапах долната си устна. Защо беше толкова важно за Козимо да дойда заради това?
Той осъзнаваше, че не схващам значението на откритието му.
— Ако това е вярно — бавно каза после, — значи Пилат не е бил осъден за избиването на самаряните. Точно обратното: имал е пълната подкрепа на новия император.
Понякога схващах бавно. Най-накрая обаче започнах да разбирам защо Козимо е толкова развълнуван. Историците винаги са се чудили какво е станало с Пилат Понтийски. Казано накратко, никой не знаеше. Една от теориите гласеше, че бил осъден и екзекутиран за избиването на група самаряни. Три години след разпъването няколко от тях се събрали край свещената планина Гаризим, за да потърсят едно съкровище, което било заровено от Мойсей. Мнозина загинали при сблъсъка с войниците на Пилат. Луций Вителий, управителят на римската провинция Сирия, наредил на прокуратора да отиде в Рим, за да отговаря за това пред императора, който от своя страна го осъдил на смърт. Така се твърдеше.
А може би кончината му не е била толкова драматична?
Възможно ли беше нито да са го освободили от длъжността му, нито да са го осъдили, нито да са го екзекутирали? Дали може би просто тихо и спокойно се е оттеглил? Точно това твърдеше Ориген, един от великите теолози на Раннохристиянската църква. Нямало е нито официално изслушване, нито дело, нито смъртна присъда. Въпреки всичко Пилат сигурно се е радвал на благоразположението на императора, щом е бил на служба в Юдея десет години.
— Това е невероятно! — отбеляза Козимо, вглеждайки се в сканираното копие на документа, който беше намерил в Болоня. — Ако император Калигула не е осъдил Пилат на смърт, повечето от средновековните легенди за него рухват.
— Какво пише в документа за местоположението на гроба му?
— Всичко! Според много от легендите той се намира в храм до някакъв дворец. Това е разбираемо. Пилат е бил богат мъж и бивш прокуратор. Въпросът е само: кой храм и кой дворец? Ето тук допуснах фундаменталната си грешка.
— Аз самият съм експерт в тази област — утеших го аз.
— Когато тримата с Алекзандър и Изабела заминахме за Израел, за да търсим гроба, се позовахме — строго погледнато, аз се позовах — на един труд на Ориген, в който той твърди, че Пилат е бил погребан в храма до двореца.
— И?
— Но не е имал предвид двореца в Цезареа Маритима, както реших, че се подразбира.
— Така ли?
— Не свързвах понятието „дворец“ с дома на Пилат. Той обаче е бил от благородно потекло. Родният му дом е бил дворец. Множество изтъкнати римляни са строили храмове в дворците си. Никога не вреди да си в добри отношения с боговете.
— Пилат не е бил погребан в Юдея?
— Именно! — развълнувано възкликна Козимо. — Сгреших! Позовах се на недоразумение. Пилат Понтийски не е бил погребан в Юдея, а тук, в Италия.
— Къде?
Козимо се затътри към фруктиерата, в която бяха оставени лулата и тютюнът. След това запали лулата с една кибритена клечка.
— Това — унило заяви той — все още не го знам.
2
Хапнахме набързо и започнахме да обобщаваме всички факти, хипотези, теории и догадки относно гроба на Пилат, с които разполагахме. Не бяха кой знае колко. Въпреки документа от държавния архив в Болоня, в който Пилат получаваше похвала за разправата си с подстрекателите в Юдея, и твърдението на Ориген, че се е оттеглил без много шум и без проблеми, на практика не бяхме постигнали напредък при намирането на гроба му. Имаше цели купчини книги, посветени на него, и безброй хипотези относно случилото се с него след разпъването и всички онези години, които е прекарал в Юдея. Но кои от тях бяха достоверни? На кои от авторите на тези книги можехме да имаме доверие и колко са знаели те по въпроса? Доколко са се придържали към събитията? Кои от тях са се позовавали на доказуеми факти?