Точно в дванайсет той, Уилям Макнамара, Козимо Д’Анджело и аз излязохме от задната стая, вървейки един след друг, и заехме местата си на сцената. Залата утихна. Чувах само гласовете на репортерите, щракането на фотоапаратите и биенето на сърцето си.
Макнамара откри пресконференцията. Говореше за „епохално откритие от значимост за световната история“, което — ако написаното в писмото беше истина — щеше да „хвърли нова светлина върху последните дни на Исус“. Това стигаше, за да събуди интереса на публиката. Алекзандър отиде до микрофона. Преди беше просто колега. Сега беше мъжът, който е откраднал сърцето на Изабела. Направи суховато, обективно и убийствено скучно въведение в живота на Ириней в качеството му на теолог, свещеник, писател, философ и духовен учител в Раннохристиянската църква. Долових нарастващото нетърпение на публиката. Разказа накратко за работата, довела до намирането на гроба в една тайна крипта в Лион. Накрая даде думата на двама ни с Козимо. Именно ние трябваше да представим съдържанието на писмото, написано от Пилат до император Тиберий.
Първо Козимо изнесе кратка лекция за прокуратора. Аз трябваше да обявя откритието.
„Говори бавно и спокойно“ — посъветва ме татко. Знаеше, че често се притеснявам, когато трябва да говоря пред голяма публика.
Прочистих си гърлото.
— В един послепис в писмото до императора Пилат разказва за случка, свързана с Исус и Юда, която той самият нарича абсурдна — започнах аз. Гласът ми все още беше неуверен, но прозвуча студен и чужд през високоговорителите. — Не е знаел, че със събитията, които описва, ще си спечели незавидно място в световната история.
Изчаках, докато жуженето в залата утихне.
— Признава, че се е оставил да го убедят да осъди Исус на смърт. За него това е било маловажен случай. Пише, че неохотно — тук наблегнах на тази дума — се е съгласил да го разпне.
Отново направих пауза.
— След това разказва, че са плъзнали слухове за възкръсването на Исус. Затова наредил на един от легионерите си да разбере какво се е случило.
Обходих с поглед изпълнените с очакване лица.
— Твърди, че мъжът, когото са заловили, осъдили и разпнали, не е бил Исус, както са си мислили. А Юда.
Публиката ахна високо. По уплашените погледи на хората си личеше, че осъзнават значимостта на това, което току-що бях казал.
— Точно така — продължих аз, — мъжът, който е бил разпнат на Голгота, не е бил Исус. А Юда. — Тук направих пауза за засилване на ефекта. — Така че Исус е бил видян жив след това просто защото не е бил разпнат.
Минаха няколко минути, докато публиката се успокои и можех да продължа.
— Исус и хората му лично са планирали залавянето, разпъването и възкръсването. Целта им е била една: да го обожествят.
Отново се наложи да направя кратка пауза.
— Историческите източници не разкриват какво е станало с Исус. Но онези от вас, които са чели книгите ми, знаят, че намерих гроба му в раннохристиянската църква „Льо Лю“ в Безие преди повече от двайсет години. И че после открих и гроба на биологичните му родители.
Отстъпих крачка назад, след което Макнамара подкани публиката да задава въпроси. От тази част се страхувах. Изникна цяла гора от ръце. Служител от отдела за връзки с обществеността на МНД, който изпълняваше ролята на модератор, посочи една репортерка от „Таймс“.
— Откъде сте сигурни, че писмото е истинско? — попита тя.
Добър въпрос. Понечих да отговоря, но Алекзандър, който вероятно смяташе, че двамата с Козимо сме го засенчили, взе думата:
— Изследователската група, която се е занимавала с писмото, разбира се, знае за съществуването на апокрифи, псевдоепиграфи и фалшифицирани документи и писма от времето на Късната античност и Ранното средновековие. Този документ е напълно различен. Първо, радиовъглеродното датиране и технологичните анализи показват, че и пергаментът, и мастилото са от времето на Исус. Второ, всички исторически особености на писмото — от печата на Пилат Понтийски до откритията на лингвистичните анализи — подкрепят твърдението ни, че е истинско.
— Още през III век християнският апологет Тертулиан намеква за съществуването на непознато писмо, в което Пилат споменава Исус — вмъкна Козимо. Той знаеше точно такива неща. — Същата препратка се вижда и в Делата на Петър и Павел, псевдоепиграф, написан през V век.