Третият ни император се казваше Калигула и беше от благородно потекло. Бе син на дълбоко уважавания генерал Германик и внучката на Август, Агрипина Старша. Така че хората имаха големи очаквания към управлението му. Отначало създаваше впечатлението, че ще наследи умереното властване на Тиберий. След половин година на трона обаче разкри истинската си същност. Беше убит в двореца едва на двайсет и осем годишна възраст. За късмет на Пилат изобщо не се интересуваше от обвиненията, отправени към него от самаряните. Така че той се оттегли в дома си в родния си град Амитернум като някогашен държавник с неопетнено име. Там умря от старост. За мое учудване бях поканен на погребението му в храма на Марс в Амитернум. Положиха го в саркофаг от искрящо бял мрамор, взет от скалите в Карара, в гробница, достойна за изтъкнат човек.
Сине! Когато започнах да пиша тази история, смятах да обобщя всичко в едно писмо. Няма как да не се засмея на непредвидливостта си. Това беше преди три месеца и оттогава съм писал всеки път, когато ми се удаде възможност и здравето ми позволява, за да ти разкажа спомените си. Сега виждам, че се получиха твърде много писма — дори не знам колко точно, — и те моля за извинение, че не успях да се изразя накратко. Надявам се, че ти е доставило удоволствие да четеш за времето, което прекарах в Юдея, и че не съм ти досадил. Ако намериш време да напишеш няколко реда на баща си, много би го зарадвал. От могъщия Везувий се носи странен тътен. Сякаш под земята трещят гръмотевици. Надзирателят на робите, който трябваше да отиде до Помпей сутринта, казва, че там всичко било както обикновено. Проклетата кашлица ме измъчва ден и нощ. Да се надяваме, че имам достатъчно сили да надвия тази болест. Да си жив и здрав, сине мой. Предай поздравите ми на красивата си съпруга. Вятърът е студен тази есенна вечер. Усещам как ледените тръпки на треската събират сили да ме връхлетят. Долу откъм града се носят беззвучните викове на умиращите. Нощта е тиха, мрачна и не се усеща никакъв аромат. Към небето бавно се издигат черни ангели, понесени от западния вятър — пепел от Везувий. Той свети толкова странно на фона на небосвода.
С обич,
баща ти, Атик Сенецион
Седемнадесета глава
Парче езическа земя
1
Осло — Сан Марино — Рим, петък — понеделник
Плъзнах поглед по последните думи на писмото и после го оставих настрани. Толкова бях стъписан, че ми бяха нужни няколко секунди, за да се съвзема. Вдигнах поглед и срещнах този на Даниел Вилбу.